Хартиени градове
- Автор: Грийн Джон
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: „Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-1080-6
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хартиени градове». Краткое содержание книги:
След тази луда нощ Кю пристига в училище, за да установи, че Марго е изчезнала, оставяйки след себе си тайнствени следи. Момчето е объркано – за него ли са те? Трябва ли да се впусне слепешката в търсене? Кю и този път не се колебае. И внезапно се оказва във вихъра на вълнуващо приключение – нещо между пътепис, детективска и любовна история. А с разкриването на всяка следваща следа открива, че момичето, в което е влюбен, не съществува.
— ЕДНА МИНУТА! — извика Лейси. Паникьосах се. Въртях се в кръг, оглеждах стоките из магазина и се опитвах да си спомня какво съм забравил. Четвъртата група храни? Коя беше? Погледнах списъка. Май бях взел всичко, но все ми се струваше, че забравям нещо много важно. Нещо. Какво? Хайде, Якобсен, сети се. Чипс, сладко, пуешко с вид на шунка и… какво? Какво друго има в един магазин? Месо, чипс, сладко, и, и, и, и… кашкавал? — КРЕКЕРИ! — Извиках и хукнах към щанда с крекерите. Награбих крекери с кашкавал, крекери с фъстъчено масло, малко от „курабийките на баба“ с фъстъчено масло и ги метнах на касата. Жената вече прибираше стоките в найлонови торбички. Излезе към сто долара, без бензина. Цяло лято щях да се издължавам на родителите на Лейси.
Последва момент на изчакване, жената беше пъхнала картата на Лейси. Погледнах часовника си — трябваше да потеглим след двайсет секунди. Най-сетне чух, че апаратът печата касовата бележка. Жената я скъса, Лейси надраска името си, с Бен грабнахме торбите и хукнахме към колата. Рейдар натискаше педала на газта на място, за да ни подкани да бягаме по-бързо, и ние тичахме като луди през паркинга. Тогата на Бен се ветрееше зад него, за миг ми заприлича на магьосник в черно с много бели кокалести крака и с големи торби в двете ръце. Виждах краката на Лейси, стегнатите от напрежение мускули на глезените й. Не знам как съм изглеждал, но знам как се чувствах. Чувствах се млад, палав, безсмъртен. Видях как Бен и Лейси се качиха през плъзгащата се врата. Аз се качих след тях, но се приземих върху чантите с напазаруваното и върху Лейси. Рейдар изстреля колата още преди да затворя вратата, зави рязко покрай колите на паркинга и остави първия отпечатък от изгорена гума на миниван в кратката, но интересна история на минвана като превозно средство. Убеден съм, че никой няма да остави такъв отпечатък и в бъдещата история на този вид… транспорт. Рейдар зави наляво към магистралата с леко несигурна скорост и се сля с колите. Бяхме приключили четири секунди по-рано и, разбира се, се поздравихме както правят в боксовете на НАСКАР. Имахме всичко. Бен имаше много контейнери за урина, аз имах прилично количество сушено телешко, Лейси си имаше нейния Ментос, Рейдар и Бен имаха тениски, които можеха да сложат върху тогите. Миниванът стана нашата биосфера — дай ни бензин и можем да караме до края на света.
Час пети
Е, да, май някои неща липсваха, както се оказа след няколко минути. В бързината с Бен бяхме направили няколко умерено сериозни (но не фатални) грешки. Рейдар седеше отпред сам и караше, а аз и Бен — зад него и подавахме нещата на Лейси, която беше най-отзад и ги подреждаше по някаква организационна система, известна и понятна само и единствено на самата нея.
— Защо едните таблетки не са на едно място с другите? — попитах. — Не е ли редно всички хапчета да са на едно място?
— Кю, слънчице, ти си момче. Не ги разбираш тези неща. Едното е при шоколада и бутилките с Маунтин Дю, защото тези неща съдържат кофеин и ти помагат да не заспиваш. Другите са в случай на преяждане със сушеното телешко, защото, когато ядеш, се чувстваш уморен.
— Изумително — казах и й подадох последния пакет от моята торба. И тогава тя попита:
— Кю, къде е храната, която е… знаеш… хубавата храна?
— А?
Лейси извади копие от моя списък и ми прочете:
— Банани, ябълки, сушени червени боровинки, стафиди.
— О! О! О, да! Четвъртата група храни не е била крекери.
— Кю! Не мога да ям нищо от тези неща! — беше бясна.
Бен сложи ръка на лакътя й и я успокои:
— Е, можеш да ядеш от курабийките на баба. Те са полезни. Направени са от баба. Баба никога няма да ти навреди. Баба ти мисли само доброто.
Лейси издуха кичур коса от лицето си. Изглеждаше истински ядосана.
— Освен това, има енергийни блокчета. В тях има много витамини.
— Да, витамини и милиони калории — каза тя.
Рейдар се обади от предната седалка:
— Ако някой говори лошо за енергийните блокчета, спирам колата. Искате ли да спра колата?
— Винаги когато ям енергийно блокче, си казвам: „Аха, значи такъв екстаз изпитват комарите, когато смучат кръв“ — продължи Бен.
Отворих едно и го сложих под носа на Лейси.