Хартиени градове
- Автор: Грийн Джон
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: „Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-1080-6
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хартиени градове». Краткое содержание книги:
След тази луда нощ Кю пристига в училище, за да установи, че Марго е изчезнала, оставяйки след себе си тайнствени следи. Момчето е объркано – за него ли са те? Трябва ли да се впусне слепешката в търсене? Кю и този път не се колебае. И внезапно се оказва във вихъра на вълнуващо приключение – нещо между пътепис, детективска и любовна история. А с разкриването на всяка следваща следа открива, че момичето, в което е влюбен, не съществува.
— Не е лайно, пикня е.
— През прозореца! — нареди той и аз го хвърлих. В огледалото за обратно виждане видях как бутилката се удари в асфалта и се пръсна като балон, пълен с вода. И Рейдар го видя.
— Господи! Надявам се това да е само едно от онези толкова травмиращи събития в душата на човека, когато се включва някакъв защитен механизъм и забравяш, че изобщо са се случили.
Час девети
Никога не бях предполагал, че може да ми писне да ям енергийни десертчета. Но и това се оказа възможно. Бях изял само две хапки от четвъртото за деня, когато стомахът ме заболя. Прибрах го в конзолата. Тази част от кухнята беше „килер“.
— Нямаше да е зле да имахме някоя и друга ябълка — каза Рейдар. — Господи, само като си представя вкуса на една хубава, сочна ябълка!
Въздъхнах. Как можах да забравя тъпата четвърта група храни! Освен това, въпреки че бях спрял да пия Блуфеин преди няколко часа, бях доста превъзбуден и нервен, не можех да спра да мърдам и имах постоянни тикове.
— Все още съм доста нервен — казах.
— Да. И аз не мога да спра да си мърдам пръстите — погледнах надолу и видях, че не спира да барабани по коленете си. — Искам да кажа, че се опитвам да спра, но не мога.
— Добре, аз не съм уморен. Предлагам да караме до четири и да ги събудим чак тогава. После можем да спим до осем.
— Добре — съгласи се Рейдар. Млъкнахме. Движението по шосето беше намаляло. Бяхме само ние и тук-там някой малък камион. Имах чувството, че мозъкът ми обработва информация единайсет хиляди пъти по-бързо от обичайното, и всичко ми се струваше много лесно. Да караш по магистрала, е най-лесното и най-приятно нещо на света: трябваше само да стоя между двете линии и да не се приближавам много до другите коли, другите коли да не се приближават до мен и да продължавам да напускам, да напускам всичките тези места. Може би и тя се е чувствала така. Но знам, че ако не бяха дошли с мен, никога нямаше да се чувствам така.
После Рейдар се обади:
— Е, щом няма да спим до четири.
— Да, трябва да отворим още едно шише Блуфеин — довърших изречението.
Така и направихме.
Час десети
Дойде време за второто ни спиране. Беше 12:13 след полунощ. Усещах пръстите си като… не като пръсти, а сякаш бяха изтъкани от… импулси. Не можех да спра да барабаня по волана.
Рейдар намери следващата БП в интернет и решихме да събудим Бен и Лейси.
— Ще спираме скоро — викнах. Никаква реакция.
Рейдар се обърна и сложи ръка на рамото на Лейси.
— Лейси, събуди се, спираме.
Нищо.
Включих радиото и намерих някаква радиостанция с ретро хитове. Пуснаха Beatles. Песента беше Good Morning. Увеличих звука. Никаква реакция. Рейдар го увеличи още малко. И още. И още. И после почна припевът и той запя с тях. Включих се и аз. Мисля, че това, което ги събуди, не беше песента, не беше силата на звука, а моето фалшиво дране.
— СПРЕТЕ ГО! — извика Бен. Намалихме музиката.
— Бен, ще спираме. Ще пикаеш ли?
Той не отговори веднага. Нещо се раздвижи в мрака и се запитах дали има някаква специална стратегия за проверяване на състоянието на пикочния мехур, за която само Бен да знае.
— Мисля, че не.
— Добре, тогава ти ще сипваш бензина.
— Като единственото момченце тук, което не е пикало в кола, влизам първи — каза Рейдар.
— Шшшшш! Шшшш! Всички да млъкнат! — измърмори Лейси.
— Лейси, трябва да станеш да пишкаш — каза Рейдар. — Ще спираме.
— И можеш да си купиш ябълки — добавих.
— Ябълки — каза тихичко с щастливото си тънко гласче. — Обичам ябълки.
— И след това трябва да караш, затова наистина трябва да се събудиш — допълни Рейдар.
Тя седна, ала гласчето й не беше тънко и щастливо.
— Това вече не ми харесва.
Влязохме в отбивката и се оказа, че бензиностанцията е на 12 километра, което не беше кой знае колко много, но според Рейдар щяло да ни коства около четири минути, а и бяхме загубили време със задръстването в Южна Каролина. И на всичкото отгоре — след час наближавахме участък в ремонт, което вече беше сериозен проблем. Но нямах право да се притеснявам. Лейси и Бен се бяха разбудили достатъчно, за да излязат от колата. Както и на предната бензиностанция, заковах пред колонката, всички изхвърчаха навън, метнах ключовете на Бен, той ги улови във въздуха.
Когато с Рейдар минахме покрай белия мъж зад касата, Рейдар се спря, понеже забеляза, че човекът го гледа с отворена уста.