Хартиени градове
- Автор: Грийн Джон
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: „Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-1080-6
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хартиени градове». Краткое содержание книги:
След тази луда нощ Кю пристига в училище, за да установи, че Марго е изчезнала, оставяйки след себе си тайнствени следи. Момчето е объркано – за него ли са те? Трябва ли да се впусне слепешката в търсене? Кю и този път не се колебае. И внезапно се оказва във вихъра на вълнуващо приключение – нещо между пътепис, детективска и любовна история. А с разкриването на всяка следваща следа открива, че момичето, в което е влюбен, не съществува.
— Да, така е — каза без грам притеснение. — Нося тениска със знамето на Конфедерацията. Под нея нося тога. Между другото, продавате ли някакви панталони?
Мъжът очевидно не знаеше какво заключение да си прави и какво да мисли, но реши да отговори:
— Имаме камуфлажни панталони при автомобилното масло.
— Много добре — каза Рейдар и се обърна към мен: — Съкровище, би ли бил така добър да ми вземеш едни камуфлажни панталони. И може би… някоя по-хубава тениска?
— Ник’ва грижа — отвърнах.
Оказа се, че камуфлажните панталони не се продават в нормални размери, а само в среден и голям размер, което не ми говореше нищо. Взех едни в среден размер и после грабнах една розова тениска с надпис „Най-добрата баба на света“. После взех още три шишета Блуфеин.
Подадох всичко на Лейси в мига, в който излезе от тоалетната. Понеже Рейдар беше в мъжката тоалетна, тръгнах към женската. Никога не бях влизал в женска тоалетна на
бензиностанция и беше съвсем ново приключение за мен.
Разлики:
Няма машина за кондоми.
По-малко графити по стените.
Няма писоари.
Миризмата е кажи-речи същата, което силно ме разочарова.
Когато излязох, Лейси плащаше, Бен натискаше клаксона. Изпаднах в леко объркване, но се сетих, че трябва да бързам към колата.
— Изгубихме цяла минута — каза Бен. Лейси вече завиваше към магистралата, Бен седеше до нея.
— Съжалявам — обади се Рейдар, който се опитваше да си обуе камуфлажните панталони под халата. — Но погледни от положителната страна — имам панталони. И нова тениска. Кю, къде е тя всъщност?
Лейси му я подаде.
— Много смешно. Ха-ха.
Свали тогата и сложи тениската на най-добрата баба на света, а в това време Бен не спираше да мрънка, че никой не му е взел панталони. Каза, че го сърби задникът. Но като се позамисли малко, отсърбя го, но пък му се допика.
Час единайсети
Стигнахме до участъка в ремонт. Магистралата се сви до едно платно и, разбира се, попаднахме зад трактор с ремарке, който се движеше точно с петдесет километра в час, колкото беше и ограничението. Лейси бе най-подходящият шофьор за тази ситуация. На нейно място щях да изтръгна волана. Но тя си лафеше безгрижно с Бен и си караше най-спокойно. По едно време обаче се обърна и каза:
— Кю, трябва да пишкам. Така или иначе загубихме време зад тоя с ремаркето.
Кимнах. Не можех да я виня. Ако не бях момче и ако не бях открил способността си да пикая в празна бутилка, отдавна да ги бях принудил да спрат. Момичето беше истински герой, че издържа толкова дълго.
Тя спря пред някаква денонощна бензиностанция, а аз излязох да се разтъпча. Краката ми бяха като гумени. Когато Лейси се върна на бегом в колата, аз седях зад волана. Не знам как изобщо се бяха оказал там, не помня кога съм седнал и нямах обяснение защо бях решил, че мога да карам. Тя застана пред предната врата, видя ме — прозорецът беше отворен.
— Мога да карам — казах. В крайна сметка колата беше моя, мисията беше моя.
— Наистина? Сигурен ли си?
— Да, да, няма проблем, чувствам се добре.
Тя отвори плъзгащата се врата, качи се и легна в първата спалня.
Час дванайсети
2:40 сутринта. Лейси спеше, Рейдар спеше. Аз карах. Никой на пътя. Повечето от камионите вече бяха по гаражите и шофьорите спяха. От време на време виждахме светлините на някоя кола в отсрещното платно, но само толкоз. Бен ме държеше буден. Не спираше да говори. Говорехме за Марго.
— Мислил ли си как реално ще намерим това Аглоу — попита той.
— Имам бегла представа къде е отбивката. То на практика е само една отбивка и нищо повече.
— И тя какво? Ще седи в някое ъгълче на колата си, опряла брадичка в дланите си, и ще те чака?
— Няма да е зле да се окажеш прав.
— Копеле, трябва да ти призная, че леко се тревожа за теб. Че може да… ако нещата не се развият, както си ги представяш… да се разочароваш.
— Просто искам да я намеря — казах, защото това беше самата истина. Исках да я видя жива, в безопасност… намерена. Исках да изсвиря тази струна. Останалото бяха подробности.
— Да, но… Не знам — усещах, че ме гледа, и сега беше другият, сериозният Бен. — Просто… просто запомни, че понякога виждаш човека по един начин, а той изобщо не е такъв. Например аз винаги съм мислил, че Лейси е секси, страхотна и много готина. Но сега, когато съм истински с нея… не е съвсем същото. Хората са различни, когато ги усетиш, помиришеш, видиш отблизо. Не знам дали ме разбираш.