Хартиени градове

— Още веднъж — подкани Лейси.

— Аз напълвам резервоара — каза Рейдар. — Слагам маркуча и докато пълни, бягам вътре и ти давам картата, макар че по закон трябва да съм до колата. После се връщам до колонката и хващам помпата.

— Аз нося картата на момчето на касата — каза Лейси.

— Или момичето — допълних.

— Няма никакво значение — отвърна тя.

— Само казвам да не подхождаш сексистки.

— О, както и да е, Кю, стига! Занасям картата на лицето на касата и му/й казвам да маркира всичко, което оставим там. След това отивам да пишкам.

— В това време аз вземам всичко по моя списък и го нося на касиерката — изрецитирах аз.

— А аз пикая и когато свърша с това, вземам всичко по моя списък — каза Бен.

— Най-важното! Не забравяйте тениските! — напомни Рейдар. — Хората не спират да надничат в колата и да ме гледат странно.

— Излизам от банята и подписвам касовата бележка — каза Лейси.

— И когато напълня бензина, сядам в минивана и отпрашвам, защото тук ви е мястото. И пак повтарям — ще ви оставя и няма да ми мигне окото! Имате точно шест минути! — каза Рейдар.

— Шест минути — кимнах.

— Шест минути — потвърди Лейси.

— Шест минути — каза Бен.

В 5:35 следобед и с хиляда и петстотин километра пред нас, Рейдар каза, че БП е на следващата отбивка.

Докато завивах към бензиностанцията, Лейси и Рейдар бяха в готовност да скочат навън, Бен беше разкопчал колана си и седеше с една ръка на дръжката на вратата. Поддържах максимална скорост, доколкото беше възможно, и накрая набих спирачките точно пред колонката. Миниванът подскочи и всички изхвърчаха от вратите. Рейдар и аз се сбутахме пред колата, аз му метнах ключа и хукнах към супера. Лейси и Бен вече влизаха. Бен хукна към тоалетната, а Лейси обясни на жената с посивяла коса (беше жена!!!), че ще купуваме доста неща и че бързаме ужасно много, и че я молим да маркира всичко, което донесем до касата, и че всичко ще бъде платено с БП картата. Жената беше крайно озадачена, но се съгласи. В този миг Рейдар влетя, роклята му се вееше във всички посоки, и даде картата на Лейси.

В това време аз търчах из супермаркета и събирах всичко по моя списък. Лейси трябваше да вземе напитките, аз храните, а Бен останалите стоки. Бягах из магазина, сякаш бях гепард, а пакетчетата с тортила чипс бяха ранени газели. Награбих чипс, фъстъци, пакетчета със сушено телешко и хукнах към касата. После бегом към сладкишите. Много Ментос, много Сникърс и… това го няма в списъка, ама майната му… и много Нърдс22. Толкова ги обичам! Взех три пакета. После към деликатесите. Имаше няколко възстарички сандвича с пуешко, което поразително приличаше на шунка. Взех два. Докато търчах към касата, грабнах две пакетчета бонбони с плодов сироп, една голяма кутия кексчета с крем и неизброимо количество енергийни блокчета. Бен вече стоеше на касата в своята тога и подаваше на касиерката някакви тениски и слънчеви очила от четири долара. Лейси дотърча с няколко галона газирана вода, енергийни напитки, минерална вода. Всичко в големи бутилки. Такива, в които Бен можеше да пикае, без да се налага да сменя.