Хартиени градове
- Автор: Грийн Джон
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: „Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-1080-6
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хартиени градове». Краткое содержание книги:
След тази луда нощ Кю пристига в училище, за да установи, че Марго е изчезнала, оставяйки след себе си тайнствени следи. Момчето е объркано – за него ли са те? Трябва ли да се впусне слепешката в търсене? Кю и този път не се колебае. И внезапно се оказва във вихъра на вълнуващо приключение – нещо между пътепис, детективска и любовна история. А с разкриването на всяка следваща следа открива, че момичето, в което е влюбен, не съществува.
Майка ми уви ръка край кръста ми и каза:
— Какво? Куентин, за какво говориш? По-спокойно!
— Заминавам за Аглоу, Ню Йорк, и трябва да тръгна веднага. Това е всичко. Добре, тръгвам. Малко ме притиска времето. Телефонът ми е в мен. Обичам ви.
Трябваше да изскубна ръката си от нейната. И преди да успеят да кажат каквото и да е, аз вече търчах надолу по стълбите обратно към минивана. Бях вече вътре и пъхах ключа да запаля двигателя, когато видях Бен на седалката до мен.
— Вземай бирата и излизай — викнах.
— Идваме — каза той. — Ще заспиш и ще се пребиеш, ако караш толкова дълго време.
Обърнах се. Лейси и Рейдар набираха някакви номера на мобилните си.
— Трябва да кажа на нашите — каза Лейси и продължи да набира нервно. — Хайде, Куентин, тръгвай, тръгвай, тръгвай, тръгвай, тръгвай!
ТРЕТА ЧАСТ
Корабът
Час първи
Мина доста време, докато всички обяснят на родителите си, че 1) Няма да бъдем на раздаването на дипломите и 2) Отиваме с кола до щата Ню Йорк, за да 3) Видим един град, който практически не съществува, с надежда, че 4) След разучаване на употребата на Главна буква навсякъде из изречението в потребителски пост в Омникшънъри, считаме, че този пост е Доказателство, че 5) Това е Марго Рот Шпигелман, и тя се намира в този град.
Рейдар свърши с телефонните разговори последен и обяви:
— Искам да направя следното съобщение: родителите ми са ядосани, че пропускам церемонията. Приятелката ми е още по-ядосана, защото по план след около осем часа трябваше да правим нещо много специално и нямам намерение да разкривам повече подробности за гореспоменатото „специално нещо“. Искам да кажа, че силно се надявам това да е едно суперзабавно и приятно пътуване, което ще оправдае жертвите, които правя.
— Твоят талант да се държиш здраво за девствеността си е вдъхновение за всички нас — каза Бен.
Погледнах Рейдар в огледалото за обратно виждане.
— УРААА, ОТИВАМЕ НА ЕКСКУРЗИЯ! — извиках и колкото и да се опитваше да изглежда сърдит, видях как усмивката бавно плъзна по лицето му. Щастието да тръгнеш…
Вече бяхме на I-4, нямаше много коли, което само по себе си беше чудо. Карах в най-лявото платно с тринайсет километра над позволената скорост, защото веднъж бях чул, че не те глобяват, ако караш до петнайсет километра над ограничението.
Ролите бяха разпределени много бързо.
Лейси беше нещо като отговорник по провизиите. Направи списък с всичко, с което разполагаме към момента: половин Сникърс, който Бен ядял, когато съм се обадил за Марго, 212 бири, разпечатката с упътването как се стига до там, както и следните неща, които намери в чантата си: осем ментови дъвки, един молив, няколко кърпички, три тампона, слънчеви очила, гланц за устни, ключовете от тяхната къща, карта за членство в Християнската асоциация на младежта, карта за библиотеката, няколко касови бележки, трийсет и пет долара и карта за Бритиш Петролиъм.
— Толкова е вълнуващо! — каза Лейси. — Като затворници без провизии! Щеше да е добре да имаме малко повечко пари.
— Поне имаме картата за БП — казах. — Можем да заредим и да напазаруваме от супермаркета на бензиностанцията.
Погледах в огледалото и видях как Рейдар, облечен в тога и нищо друго, наднича в чантата й. Тоалетът му беше изрязан около врата и къдравите му косми се виждаха.
— Имаш ли боксерки, или нещо от сорта в тая чантичка? — попита той.
— Не, по-добре да пазаруваме в Гап — каза Бен.
Ролята на Рейдар, която той охотно пое, бе да смята с калкулатора. Завеждащ счетоводния отдел и отдел проучвания. Той се беше разположил на двете седалки зад мен. До него бяха разтворени упътванията и ръководството за поддръжка и управление на минивана. Опитваше се да сметне с колко километра трябва да караме, за да стигнем до обед на другия ден, колко пъти можем да си позволим да спрем, за да заредим и да не останем без бензин на пътя, къде и на какво разстояния има бензиностанции на БП, колко ще отнеме всяко спиране и колко време ще загубим при влизане и излизане в населени места, при намаляване на скоростта при прехвърляне от магистрала на магистрала и… такива неща.
— Можем да спрем за бензин четири пъти. Трябва да се спира за много, ама много кратко време. Максимум шест минути с отбиването от магистралата. Пред нас има три дълги ремонта по шосето, отделно изчислявам трафика в Джаксънвил, във Вашингтон и Филаделфия, макар че ще минем през Вашингтон в три през нощта, което малко помага. Според изчисленията ми, средната ни скорост трябва да е сто и петнайсет километра в час. Сега с колко караш?