Хартиени градове
- Автор: Грийн Джон
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: „Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-1080-6
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хартиени градове». Краткое содержание книги:
След тази луда нощ Кю пристига в училище, за да установи, че Марго е изчезнала, оставяйки след себе си тайнствени следи. Момчето е объркано – за него ли са те? Трябва ли да се впусне слепешката в търсене? Кю и този път не се колебае. И внезапно се оказва във вихъра на вълнуващо приключение – нещо между пътепис, детективска и любовна история. А с разкриването на всяка следваща следа открива, че момичето, в което е влюбен, не съществува.
Час трети
Бен седна отново на седалката до мен. Аз карах. Всички бяхме гладни. Лейси ни раздаде полагаемата порция от едно парче дъвка: много свежест, малко калории, хладен или гладен комфорт. Тя започна да пише най-дългия списък на света с неща, от които се нуждаехме и които трябваше да купим от БП при първото ни спиране. Надявах се да са добре заредени, защото, съдейки по дължината на списъка, щяхме да изкупим супермаркета.
Бен подскачаше на седалката и тресеше крака.
— Спри вече!
— От три часа ми се пикае!
— Мисля, че вече го спомена.
— Напълнил съм се с урина чак до белия дроб — каза той. — Честно, органите ми плуват в нея. Копеле, в момента седемдесет процента от теглото ми е урина.
— Аха — казах и се усмихнах с половин уста. Беше смешно, наистина, но бях уморен.
— Имам чувството, че ще заплача, но ме е страх, че ако пророня сълза, няма да е кристално чиста, а уринено жълта.
Тоя път ме разсмях.
Когато го погледнах след малко, той вече беше сложил ръка между краката си и силно притискаше с фустата на тогата.
— Какво, по дяволите… — попитах.
— Копеле, трябва да се изпикая. Едва го задържам — обърна се назад и попита с надежда: — Рейдар, кога спираме?
— Още поне двеста и трийсет километра, за да не спираме повече от четири пъти. Което прави един час и петдесет и осем цяло и пет минути, ако Кю поддържа тази скорост.
— Поддържам я — извиках. Точно бяхме подминали Джаксънвил и се приближавахме към Джорджия.
— Няма да успея, Рейдар. Дай ми нещо, в което да пикая.
Всички в едни глас:
— Не! Изключено! В никакъв случай! Дръж се като мъж! Дръж се така, както една викторианска дама се държи за девствеността си. Задръж го с гордост, с достойнство, с грация, както президентът на Съединените щати държи в ръце съдбата на свободния свят.
— ДАЙ МИ НЕЩО ИЛИ ЩЕ ОПИКАЯ СЕДАЛКАТА. СЕГА! БЪРЗАЙ!
— Господи! — извика Рейдар, за секунда разкопча колана си, мина зад седалките, отвори охладителя, извади бира, наведе се към Бен и му подаде шишето.
— Добре че се отваря без отварачка — каза Бен, уви ръка около тогата и махна капачката. После свали прозореца и видях как бирата се понесе из въздуха покрай колата и се изсипа като кратък дъжд върху шосето зад нас. Бен успя да напъха бутилката под тогата си, без да излага на показ прословутите най-големи топки в света, и след това всички просто седяхме, мълчахме и чакахме, без да гледаме.
Лейси тъкмо казваше „Не можеш ли да постискаш още малко“, когато го чухме. Никога не бях чувал такъв звук, но го разпознах. Не е възможно да объркаш звука от падаща на дъното на празна бутилка урина. Звучи като музика, между другото. Като отвратителна музика с много бърз ритъм. Погледнах към Бен и видях облекчението в очите му. Усмихваше се и гледаше някъде напред.
— Колкото по-дълго чакаш, толкова по-хубаво е усещането — каза. Звукът се промени от падане на урина върху дъното, в падане на урина върху урина и започна да клокочи. И тогава той се усмихна пак и изведнъж рече:
— Копеле, дай още една бира.
— Още една бутилка, веднага! — извиках.
— Идва — и Рейдар пак скочи от седалката, пъхна глава в охладителя, измъкна бирата от леда, отвори я, леко свали прозореца и изля бирата навън. Всичко стана за секунди. Бен беше започнал да мята отчаяно очи, изпадна в луда паника и когато Рейдар му подаде бутилката, се завайка:
— Ъ… смяната на бутилките… ъъъ… ще е много трудна — каза Бен. Под фустата му се проведоха сложни и трескави маневри, а аз се опитвах да не мисля и да не си представям какво става там, когато изпод тогата му се подаде една бутилка „Милър“, пълна с урина (за мое огромно учудване, изглеждаше точно като самата бира „Милър“). Бен сложи пълната бутилка в поставката за чаши, грабна новата бутилка и после въздъхна с облекчение.
Всички останали наблюдавахме пълната бутилка в поставката за чаши и се надявахме и се молехме. Пътят беше доста добър, нямаше бабуни и дупки, но амортисьорите на минивана не бяха точно мечтата на шофьора, който кара с отворена бутилка, пълна с урина, едва закрепена в поставката за чаши.
— Бен, ако една капка пикоч падне в новата ми кола, ще ти отрежа топките.
Бен все още пикаеше, но ме погледна и се усмихна.
— Ще ти трябва доста голям нож, копеле.
Най-сетне чух, как струята намалява, и с едно много бързо движение Бен метна новата бутилка през прозореца. Тази в поставката за чаши я последва.
Лейси се преструваше, че се дави от погнуса, но в един момент ми се стори, че май не беше преструвка. Рейдар каза: