Хартиени градове
- Автор: Грийн Джон
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: „Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-1080-6
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хартиени градове». Краткое содержание книги:
След тази луда нощ Кю пристига в училище, за да установи, че Марго е изчезнала, оставяйки след себе си тайнствени следи. Момчето е объркано – за него ли са те? Трябва ли да се впусне слепешката в търсене? Кю и този път не се колебае. И внезапно се оказва във вихъра на вълнуващо приключение – нещо между пътепис, детективска и любовна история. А с разкриването на всяка следваща следа открива, че момичето, в което е влюбен, не съществува.
— Да — казах. — Точно това си мислех.
И за първи път си помислих, че Уитман, независимо че бе написал красиви стихове и всичко останало, е бил прекалено голям оптимист. Можем да чуем другите, можем да отидем при тях, да пътуваме до тях, без да се помръднем от стола си, можем да си ги представим, и всички сме свързани с тази луда коренна система, като милиарди стръкове трева, но след тази игра започнах да се чудя дали наистина можем да бъдем някой друг.
Час седми
Най-сетне видяхме причината за задръстването — някакъв голям камион се беше обърнал на средата на шосето. Подминахме го и пак качихме скоростта, но Рейдар пресметна наум, че не трябва да падаме под сто двайсет и пет километра в час. От цял час Бен не се бе оплаквал, че му се пикае, и то поради простата причина, че спеше. Точно в шест той взе хапче без кофеин, легна отзад и с Лейси го закопчахме с двата колана. Чувстваше се много по-неудобно, но 1) Беше за негово добро и 2) Всички знаехме, че след двайсет минути никакъв дискомфорт няма да има значение за него, защото ще е заспал като пън и щеше да се събуди в полунощ. Точно в девет вечерта сложих Лейси да спи, закопчана с предпазните колани на задната седалка. Щяхме да я събудим в два часа. Идеята беше всеки да поспи една „смяна“, за да не пристигнем като парцали и да не се налага да подпираме с клечки клепачите си, когато се доберем да Аглоу.
Миниванът се бе превърнал в нещо като малка къща: аз седях на предната седалка до Рейдар, в най-хубавата „стая“ на къщата — бърлогата. Имаше много място и прекрасна гледка, а и седалката беше доста удобна.
На пода пред бърлогата беше офисът. Там бяха разположени картата на Америка, която Бен бе взел от БП, упътването, което бях разпечатал, и намачкан лист, върху който Рейдар бе правил изчисленията си за средната скорост и разстоянията.
Рейдар беше на шофьорската седалка. Всекидневната. Приличаше на бърлогата, само че там не можеше да се чувстваш чак толкова отпуснат. Освен това там беше и много по-чисто.
Между всекидневната и бърлогата се намираше кухнята. В нея съхранявахме значителни запаси храна и онази магическа енергийна напитка Блуфеин, която Лейси бе включила в списъка за пазар. Блуфеинът се продава в малки, причудливо оцветени стъклени бутилки и има вкус на син захарен памук и бонбони. Освен това те държи буден от мига, в който я изпиеш, до края на човешката история, но те прави леко нервен. С Рейдар се разбрахме да спрем да пием от това чудо на века два часа преди времето ни за почивка. Моето време за сън трябваше да започне в полунощ, когато Бен се събуди.
Първите две задни седалки бяха първата спалня. Тя не беше много удобна и не всеки я предпочиташе, защото бе в непосредствена близост до кухнята и хола, където хората са будни, говорят и радиото работи, но само когато хване хубава радиостанция.
Зад първата спалня беше втората спалня, която бе много по-тъмна, по-тиха и като цяло много по-удобна от първата.
Зад нея се намираше хладилникът. Към момента там имаше 210 пълни бирени бутилки, в които Бен все още не беше пикал, сандвичите от пуешко, което поразително приличаше на шунка, и няколко бутилки кола.
Тази къща притежаваше страшно много предимства. Навсякъде имаше мокет, климатик и отопление, долби съраунд. В интерес на истината, обитаемата част не надхвърляше 15 квадратни метра, но панорамата не можеше да се сравни с нищо.
Час осми
Точно след Южна Калифорния видях, че Рейдар се прозява, и настоях да си сменим местата. Обичам да карам — превозното средство бе миниван, но това си беше моят миниван. Рейдар се премести в първата спалня, докато аз държах волана и прескочих кухнята, за да седна в хола — на шофьорското място.
Пътуването те учи на много неща. Най-вече на неща, които не си и подозирал за себе си. Например никога не ми беше минавало през ума, че съм човек, който може спокойно да се изпикае в полупразна бутилка от Блуфеин, без да спира да кара със сто и двайсет километра в час през Южна Каролина. Но се оказа, че съм точно такъв човек.
Освен това не знаех, че ако смесиш много урина със съвсем малко Блуфеин, се получава ярък, изумителен тюркоазен цвят. Изглеждаше толкова красиво, че ми се прищя да затворя бутилката с капачка и да я запазя, за да я покажа на Лейси и Бен, когато се събудят.
Но Рейдар не мислеше така.
— Ако не изхвърлиш веднага това лайно от прозореца, това ще е краят на нашето единайсетгодишно приятелство.