Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
— О, няма нищо. — Хенри прокара ръка по главата си, за да заглади тънките косъмчета, разрошени от вятъра. — Нищо не ни струва. Надявам се, нямате против, че доведох и Робин.
— Разбира се, защо да има против? — намеси се Робин. — Нали не сте против?
Касандра поклати глава.
— Какво ти казах? Изобщо не е против. — Робин стисна китката на Касандра. — Не че той би могъл да ме спре. Само да беше опитал, щях да го помъкна по съдилищата за развод.
— Съпругата ми е секретар на местното историческо дружество — поясни Хенри донякъде извинително.
— Издала съм няколко книжки за областта. Предимно исторически, за местните родове, за важни забележителности, за известни къщи. Последната ми книжка е за контрабандната търговия. В момента подготвяме качването на всички материали на уебсайт…
— Заклела се е да пие чай във всяко имение в окръга.
— Обаче живея в селото, откакто се помня, а не съм стъпвала в тази стара къща? — Робин се усмихна и бузите й лъснаха. — Не се срамувам да призная, че съм любопитна като котка.
— Нямаше да се досетим, любов моя — отбеляза Хенри с досада и посочи към склона. — Трябва да продължим пеша, пътят свършва дотук.
Робин ги поведе, крачейки целеустремено по тясната пътека сред разлюляната от вятъра трева. Докато се катереха, Касандра започна да забелязва птиците. Ята дребнички кафяви лястовици, които се призоваваха една друга, подскачайки по тънките клонки. Създадоха у нея странното усещане, че е наблюдавана, сякаш птиците се блъскаха, за да държат под око хората натрапници. Касандра потръпна, после се укори, че се държи детински и съзира тайнственост там, където просто има самобитност.
— Баща ми продаде имота на баба ви — осведоми я Хенри и скъси крачките си, за да върви непосредствено зад Касандра. — Преди време, през седемдесет и пета. Тъкмо бях започнал работа във фирмата като младши сътрудник, но помня продажбата.
— Всички помнят продажбата — подвикна Робин. — Това беше последната част от имението, която се продаде. Някои хора в селото се кълняха, че вилата никога няма да намери купувач.
Касандра погледна към морето.
— Защо? Сигурно гледката от къщата е много красива…
Хенри погледна към Робин, която беше спряла да си поеме дъх с притисната в гърдите длан.
— Да, има нещо такова — съгласи се той, — обаче…
— В града се говореха лоши неща — задъхано каза Робин. — Носеха се слухове… за миналото.
— Какви слухове?
— Глупави — категорично отсече Хенри, — всякакви щуротии, каквито ще откриете по английските села.
— Говореше се, че в къщата има призраци — продължи Робин, снижавайки драматично глас.
Хенри се засмя.
— Намери ми една къща в Корнуол, в която да няма.
Робин завъртя светлите си сини очи.
— Съпругът ми е прагматик.
— А жена ми е романтичка. Клиф Котидж е само камъни и хоросан като всички останали къщи в Триджина. Ако там има призраци, значи и аз съм призрак.
— И това ми било корнуолец! — възмути се Робин, пъхна зад ухото си един немирен кичур и изгледа Касандра с присвити очи. — Вярвате ли в призраци, Касандра?
— Не бих казала. — Касандра се замисли за странното усещане, което изпита заради птиците. — Не и в такива, на които се натъкваш нощем.
— Значи, сте разумна жена — отбеляза Хенри. — Единственото същество, което е влизало в Клиф Котидж през последните трийсет години, е местният зевзек, който просто искал да уплаши приятелчетата си. — Хенри извади носна кърпа с монограм от джоба на панталона си, сгъна я на две и попи челото си. — Хайде, Робин, скъпа, да тръгваме. Нямаме цял ден на разположение. А и слънцето прежуря здравата. Тази седмица лятото отново напомни за себе си.
Стръмният склон и тясната пътека затрудняваха разговора, затова тримата извървяха последните сто метра мълчаливо. Тънички стръкчета светла трева тръпнеха на вятъра, който тихо свистеше между тях.
Накрая минаха през рехав храсталак и стигнаха до една каменна стена. Беше висока най-малко три метра и стърчеше някак нелепо, след като бяха дошли чак дотук, без да видят нищо, построено от човешка ръка. Желязна арка ограждаше входната порта и в нея се бяха вплели клонките на увивни растения, вкаменени с времето. Табела, вероятно някога поставена на портата, сега висеше на единия си ъгъл. Бледозелен и кафяв мъх беше прораснал като коричка по повърхността на табелата, жадно запълнил вдлъбнатините между извитите букви. Касандра наведе глава, за да разчете написаното: „Не приближавай, за да не пострадаш!“.
— Зидът е относително нов — поясни Робин.
— Под „нов“ жена ми има предвид, че е само на сто години. Къщата трябва да е три пъти по-стара. — Хенри се прокашля. — Нали разбирате, че това старо място се нуждае от известен ремонт?