Разкритието на древния ръкопис

Вратата се отвори с трясък и Лор и двама други се вмъкнаха вътре. От тях се излъчваше толкова плътно напрежение, сякаш изсмукваше кислорода от стаята.

Фейд вървеше след тях, носеше куп чаршафи и тиксо.

– Никога няма да познаеш какво влезе току-що в клуба! – каза Лор на Риодан. – Кажи ми да се променя! Кажи думата!

Очите ми се присвиха. Лор се нуждаше от разрешението на Риодан? Или беше учтивост в неговия клуб?

– Шинсар Дъб, нали? – Риодан изгледа Баронс многозначително. – Защото е ровила в ума на Мак и сега знае къде да ни намери.

– Толкова си шибано параноичен, Риодан! Защо изобщо да иска да ви намери? – попитах.

– Може би – каза един от мъжете – бихме били проклето добър превоз за нея, а не обичаме да ни използват.

– Нищо ли не си я научил за стратегия? – изстреля Риодан към Баронс.

– Не съм имал толкова много време – каза Баронс.

– Сийли. Шибан принц – каза Лор. – Има още няколко- стотин Сийли от дузина различни касти, които чакат отвън. Заплашва с война. Настоява да затвориш мястото, да спреш да храниш Ънсийли.

Ахнах.

– В’лане?

– Ти си му казала да дойде! – обвини ме Риодан.

– Тя го познава? – избухна Лор.

– Това е другото ù гадже – каза Риодан.

– Освен Даррок? – попита един от другите.

Лор погледна свирепо Баронс.

– Кога ще помъдрееш и ще затвориш устата на тази кучка завинаги?

Нивото на тестостерон се издигаше заплашително. Внезапно се притесних, че може всички да се превърнат в зверове. Щях да се озова насред глутница ръмжащи чудовища с нокти, зъби и рога, а не мислех изобщо, че белегът на Баронс ще ме защити от останалите петима. Дори не бях сигурна, че ще свърши работа и за него.

– Мислите, че Сийли са тези, от които трябва да се тревожите? – попита Фейд.

– От какво, мамка му, мислиш ти, че трябва да се тревожим? – каза Баронс нетърпеливо.

Фейд завъртя пушката си и изстреля дузина куршума в Баронс, преди някой да успее да помръдне.

– От мен.