Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
– Какво става, Фейд? – изръмжа Лор. – Отново ли си забрави лекарствата?
Фейд ме погледна.
– Родителите ти са следващите – измърка той. – Ще унищожа всичко, което обичаш, МакКайла.
Поех си дъх ужасена. Риодан не беше параноичен. Беше прав. Шинсар Дъб беше преровила мислите ми, беше взела информация за тях от ума ми и беше действала бързо.
Беше тук – в стаята с мен!
Беше научила за „Честър“ и беше дошла да огледа, да види какво може да се види.
Бях излязла от Сребрата преди три дни и това беше трети пореден ден, в който тя ме намираше!
Наистина ли беше моя вината, че беше отишла в манастира, защото не е могла да ме намери в Дъблин? Дали бях непряко отговорна за всички шийте зрящи, които бяха умрели онази нощ? Откога е била тук и е скачала от един на друг, проправяйки си път към мен?
Достатъчно дълго, за да открие родителите ми...
– В чаршафите е! – извиках. – Вземете чаршафите! – съжалих за думите си в мига, в който ги казах. Който и да я докоснеше, също щеше да бъде обладан, а другите все още имаха оръжия. – Не, не пипайте чаршафите! – изпищях.
Фейд се раздвижи и изчезна.
Другите го последваха, оставяйки ме сама.
Хвърлих се към вратата, но тя се затвори преди да стигна до нея, а нямах представа как да я отворя. Притисках длани като обезумяла на десетина места без успех.
Обърнах се и се загледах в другата стая. Ако Шинсар Дъб стигнеше до родителите ми... ако Фейд я вкараше вътре... ако ги убиеше...
Не можех да понеса да мисля за това.
Родителите ми се бяха изправили и гледаха към мен, но знаех, че не могат да ме видят. Просто се взираха в посоката, от която бяха дошли изстрелите.
Вратата изсъска, отвори се и се затвори зад мен.
– Трябва да те измъкна от тук – изръмжа Лор.
Завъртях се с копието в ръка.
– Откъде да знам, че не си Книгата?
– Виж ме! Къде бих могъл да я скрия?
Панталоните и ризата прилепваха към мускулестото му тяло като втора кожа. Проверих обувките му. Ботуши.
– Свали ги!
Той ги изрита.
– Сега ти! Сваляй палтото!
Свалих го.
– Полата също!
– Нямаме време за това – сопнах се. – Родителите ми...
– Фейд напусна клуба. В безопасност са засега.
– Това не е достатъчно.
– Ще вземем мерки. Сега сме нащрек. Някой трябва да я внесе вътре. Никой няма да влиза в горните нива на клуба или в килията на родителите ти с дрехите.
Веждите ми се стрелнаха нагоре. Това щеше да е истински шок за мама.
– Казах да свалиш полата!
– Как би могъл Фейд да ми я е подал?
– Малко вероятно е. Но не поемам рискове.
Въздъхнах, разкопчах полата и я пуснах. Пуловерът ми беше прилепнал. Носех черни прашки. Ботушите ми бяха плътно по краката ми. Нямаше къде да скрия книга.
– Щастлив ли си?
– Едва ли.
Докато закопчавах полата, хвърлих последен, жаден поглед към родителите си и се обърнах. Трепнах силно, докато той минаваше през рухналото тяло на Баронс.
Ето го мъртъв. Отново.
Знаех, че не е наистина мъртъв или поне нямаше да бъде задълго, но скръбта ми беше твърде прясна, а емоциите ми твърде усложнени.
– Колко време, докато той... – не успях да довърша, ужасена от частицата плач в гласа ми.
– Какво ти пука?
– Не ми. Имам предвид... Аз просто... Мамка му! – обърнах се и ударих стената с юмрук. Не ми пукаше, че родителите ми може да чуят глухото тупване или че стената потръпваше от ударите ми. Не ми пукаше какво мисли Лор за мен. Мразех Баронс да е мъртъв. Мразех го. Без причина. Без да го разбирам.
Удрях, докато Лор не хвана окървавения ми юмрук и не ме издърпа.
– Колко? – настоях. – Искам да знам! Отговори ми или мисли му!
Той се ухили леко.
– Какво? Ще ме нахраниш с кървави руни?
Намръщих се.
– Вие всичко ли си разказвате?
– Не всичко. При-я ми звучеше шибано очарователно. Така и не разбрах подробностите.
– Колко? Отговори ми! – използвах Гласа, за да го принудя.
– Не съм сигурен този път. Но няма да е толкова дълго, колкото последния път. И ако някога отново опиташ Гласа върху мен, жено, ще убия родителите ти лично!
Двадесет и едно
− Какво трябва да направи един принц, за да получи целувка за Свети Валентин, МакКайла?
Думите се понесоха в мрака. Сякаш Ерос тичаше по кожата ми и ме бодеше със стотици мънички стрели. Дори с предизвикан от състоянието ми на При-я имунитет, все още тръпна от музикалния, чувствен глас на В’лане. Вече не започвам да се събличам, когато се появи, но дълбоко в мен има едно слънчево момиче, което не спира да го иска, особено когато той е игрив и съблазнителен.