Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
Избрани творби в три тома  - Том 1 (Разкази и автобиографична проза) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:

Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 ... 233
Перейти на страницу:

— Ще им се притечем ли на помощ?

— Всички са зад нас, сър, затова ще се наложи да ги оставим на „Мауретания“. Ако се опитаме да се обърнем в това море, илюминаторите ще се разбият.

При толкова много бедствени положения техните тревоги изглеждаха незначителни. След като похапнаха за обяд и изпиха бирата, която им донесе Бътъруърт, двамата се облякоха и се качиха на палубата.

Независимо от това, че беше възможно да се придвижваш само стъпка по стъпка, и то ако се държиш за опънато въже или парапет, на палубата бяха излезли много повече хора, отколкото предишния ден. Страхът ги бе прогонил от каютите, където куфарите се удряха о стените, а вълните блъскаха илюминаторите и се очакваше всеки миг да ги повикат на спасителните лодки. И наистина, докато Ейдриън и Ива стояха на напречната палуба над втора класа, чуха сигнал на рог, последван от събиране на стюарди и стюардеси на долната палуба. Но параходът беше здрав, той бе надживял един от пътниците си — погребваха стюарда Джеймс Картън в морето.

Всичко беше в силно британски стил и много тъжно. С неподвижно застаналите в проливния дъжд мъже и жени и с тялото, покрито с флага на империята, която живееше от морето. Главният касиер — домакин прочете молитвата, изпяха химна и предадоха тялото на урагана. В момента, в който Ива се разрида неудържимо при тази скромна кончина, някаква последна нишка в нея се скъса. Сега вече наистина нищо не я интересуваше. Посрещна с възторг предложението на Бътъруърт да им донесе шампанско в каютата. Настроението й разтревожи Ейдриън — тя не беше свикнала да пие толкова много и той не знаеше какво да прави. Когато спомена, че ще е по-добре да си легнат, тя направо се изсмя и приспивателното, което докторът бе изпратил, си остана недокоснато върху умивалника. Ейдриън я наблюдаваше, като се преструваше, че слуша за тъпотиите на неколцина членове на семейство Стакоум — за негова изненада и безпокойство отношенията между нея и Бътъруърт му се сториха фамилиарни и дори сантиментални и той се замисли дали това не беше един вид отмъщение за проявения от него интерес към Бетси д’Амидо.

Каютата бе изпълнена с дим, принудителното бездействие, очакването на края на бурята започваха да му действат на нервите. Бяха в океана от четири дни, а му се струваше, че е изминала година.

Двамата Стакоумовци най-сетне си тръгнаха, но Бътъруърт остана. Ива го убеждаваше да отиде за още една бутилка шампанско.

— Изпихме достатъчно — противопостави се Ейдриън. — Трябва да си лягаме.

— Няма да си легна! — избухна тя. — Ти сигурно си се побъркал! Забавляваш си се колкото искаш, а след това, когато аз си намеря някой, който да ми хареса, искаш да ме накараш да си легна.

— Хванала те е истерията.

— Нищо подобно, никога не съм била толкова разумна.

— Мисля, че ще е най-добре да ни оставите, Бътъруърт — каза Ейдриън. — Ива не съзнава какво говори.

— Той няма да си отиде. Няма да му позволя да си отиде. — Тя стисна бурно ръката на Бътъруърт. — Той е единственият човек, който се е държал поне малко честно към мен.

— Най-добре ще е да си отидете, Бътъруърт — повтори Ейдриън.

Младежът го погледна неуверено.

— Струва ми се, че не сте справедлив към жена си — осмели се да каже той.

— Жена ми не е на себе си.

— Това не е достатъчна причина да се отнасяте грубо с нея.

Ейдриън избухна:

— Махайте се оттук! — извика той.

За миг двамата мъже се погледнаха мълчаливо. След това Бътъруърт се обърна към Ива и каза:

— По-късно ще дойда пак. — И излезе от каютата.

— Ива, трябва да се съвземеш — каза й Ейдриън, когато вратата се затвори.

Тя не му отговори, а само го изгледа враждебно, с полуотворени очи.

— Ще поръчам вечеря тук за двама ни, а после ще се опитаме да поспим.

— Искам да се кача горе и да пратя радиограма.

— На кого?

— На някой парижки адвокат. Искам развод.

Въпреки раздразнението си Ейдриън се разсмя.

— Не ставай глупава.

— Тогава искам да видя децата.

— Ами иди ги виж. Аз ще поръчам вечерята.

1 ... 79 80 81 82 83 84 85 86 87 ... 233
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)