Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислава Велкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кулата на смъртта (За някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
В късния следобед най-после стигнахме до водопоя Сейнт Томас на пътя за Кентърбъри и Пелтър ни отведе до мястото, където се беше намирала кръчмата на Сакър. В момента то представляваше просто едно почерняло парче земя, върху което се търкаляха парчета дърво и обгоряла мазилка. Студено и зловещо място, обитавано от духове, което хвърли тъмна сянка върху прекрасния летен ден. Помощник-шерифът ни показа къде се бяха издигали бесилките, а после ни накара да се отклоним от пътя и ни поведе към гората. Едва бяхме навлезли сред дърветата, когато пред нас се изпречиха неколцина кралски лесничеи, всичките облечени в яркозелени одежди.
— Къде отивате? — попита ни водачът на групата, заставайки пред конете ни.
Пелтър се наведе към него и му обясни.
— Сакър! — възкликна лесничеят. — Робърт Сакър! Да не си полудял, човече?
— Какво искаш да кажеш? — озъби му се помощник-шерифът.
— Искам да кажа — отвърна онзи, — че Робърт Сакър беше убит край Мейдстън преди цели осем месеца!
Глава дванайсета
Въпреки настоятелните въпроси на Пелтър лесничеят не отстъпи от твърденията си.
— Това е добре известен факт — обясни той. — Сакър стана бракониер, така че често ни се случваше да го преследваме. Той обаче все ни се изплъзваше. Тъй или иначе, един ден някакъв пътуващ търговец, който идваше от Дувър, спря в една странноприемница по пътя и ни съобщи, че Сакър е бил убит при кръчмарска свада — той вдигна рамене. — Е, това е всичко, което знам.
Пелтър му благодари и ние продължихме напред, навлизайки все по-навътре в тъмната гора, през чиято зеленина едва проникваше по някой и друг слънчев лъч. Докато групичката ни яздеше мълчаливо, заслушана в цвърченето на птичките, аз не откъсвах очи от изящната шия на Миранда. Толкова беше близо! Така нежна! Но въпреки огромното си желание да се пресегна и да я докосна, не можех да го сторя. Вместо това двамата с помощник-шерифа се заехме да обсъдим сведенията, която ни беше дал лесничеят. От време на време улавях погледа на Миранда и съзирах в него възхищението й от Бенджамин, който й разкриваше тайните на алхимията или пък я разсмиваше с истории от училището в имението ни.
Накрая се озовахме на една малко по-голяма горска поляна, в чийто център се издигаха руините от някаква стара ловна хижа, и Пелтър ни обясни, че сградата датирала още от времето на Хенри VI. Оградата отдавна беше изчезнала; изчезнали бяха и помощните пристройки. Самата хижа все още си беше на мястото, но покривът беше целият на дупки, а прозорците представляваха просто пролуки в стената. И така, ние спънахме конете си и влязохме вътре. Стълбите все още можеха да се ползват, но през дупките в покрива беше текла вода и подът беше покрит с жабунясали локви.
— Ето, това е скривалището на бандата Сакър — заяви помощник-шерифът. — Сега вече познавам пътеката, по която се стига дотук, но по принцип човек лесно може да се загуби в гората. Сакър са се събирали тук, за да подготвят засадите си и за да се измъкват от евентуалните си преследвачи. Робърт пък е оставал в кръчмата, за да прикрива останалата част от семейството — той ни преведе през помещението и ни посочи към едно ъгълче, където дъските бяха изтръгнати от пода. — Тук намерихме по-голямата част от плячката им — той се усмихна. — Един Господ знае какво е станало с нея; най-вероятно кралските пълномощници са я взели.