Клубът на анонимните шопинг маниачки

Очевидно Лорна трябваше да престане да проверява електронната си поща. Тя винаги — винаги — й носеше лоши новини.

Триста и четиридесет хиляди долара. Като че ли дълговете й и без това бяха малко. Влезе в интернет и провери лихвите върху ипотеките. Без спестени пари, което беше единственият вариант изобщо да си помисли за подобна възможност в момента, щеше да плаща по две хиляди и двеста долара на месец. С около хиляда повече, отколкото й струваше досега.

И те наричаха това изгодно.

И това без таксите за обслужване, каквито и да бяха те. Някъде бе чувала, че в различните банки стигат до няколкостотин долара.

И сега какво? Бе затънала в дългове до гуша, кредитният й статус беше пълна каша, а ето че бе на път да изгуби и дома си. Трябваше да направи нещо. Не беше в положение, което й позволява просто да се запознае с тази информация и да седне да чака нещо да се промени.

Не, това бяха глупости. Нямаше смисъл да се надява, налагаше се сама да направи някаква промяна. Имаше нужда от по-добре платена работа или дори от допълнителна.

Но преди всичко трябваше да си потърси ново жилище. Измъкна вестника, който бе захвърлила непрочетен в кошчето за боклук, настани се на дивана и започна да разглежда обявите за отдаване под наем.

Оказа се, че цените значително са се повишили през петте години, откакто се бе настанила в общинския апартамент. За да остане в същия квартал, щеше да й струва поне с триста долара повече, отколкото в момента. При това за жилище от доста по-ниска класа.

Освен ако не си намери по-добра работа, ще й се наложи да се изнесе много далеч оттук, най-вероятно в предградието Монтгомъри. Или още по-вероятно — във Фредерик. Но мисълта, че трябва да шофира петнайсет, двайсет или дори двайсет и пет километра, за да отиде на работа, беше потискаща.

Прочете обявите и загради в кръг няколко, които звучаха доста непривлекателно, но затова пък обещаваха някакъв допълнителен доход и социални осигуровки.

После влезе в eBay, за да се разсее с нещо приятно след отегчителната задача да си намери втора работа. Може би щеше да попадне на чифт „Прада“ за четири долара и деветдесет и девет цента, тъй като продавачът им по погрешка бе изписал „Преда“. И друг път се бе натъквала на подобни трикове. За зла беда, най-упоритата й конкурентка във виртуалния търг също ги бе усвоила, защото в крайна сметка отново стигнаха до наддаване за едни и същи обувки. Лорна не допусна старата си грешка да предложи прекалено висока цена.

Освен това бе открила сайта Paypal.com, така че можеше да заплати покупката си директно, без да се налага да ходи до банката и да се унижава, молейки за разплащателен ордер.