Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
На път за приемната младият мъж изведнъж реши да поиска от шефа си откупа за Филип. При това решение се разтрепера целият. Чувстваше добре, че ако не го направеше сега, вече никога нямаше да посмее да поиска подобно нещо. И тъй като щеше да види господин Мартели, беше излишно да чака повече: по-добре бе да опита веднага.
Той завари в кабинета господин Мартели и абат Шастание. Собственикът на кораби бе пребледнял, гневни пламъчета блестяха в очите му.
Отправи се към служителя и му каза припряно:
– Вие сте честно и смело момче и не исках да предприема каквото и да било при тези сериозни обстоятелства, без да чуя мнението ви.
Абат Шастание изглеждаше смутен, тъжен и нищожен във фотьойла си; ръцете му трепереха от старост и мъка.
Господин Мартели се обърна към Мариус, след като му посочи стария свещеник:
– Господинът току-що ме посети и от него научих за гнусната постъпка, която ме порази.
– Успокойте се, за Бога! – прекъсна го свещеникът. – Не ме карайте да се разкайвам за това, че съм изпълнил дълга си на честен човек, като дойдох да ви предупредя. Иска ми се да вярвам, че опасенията ми са били неоснователни.
– Вие нямаше да дойдете тук, ако съмненията ви не почиваха на реални факти. Благодаря ви, че постъпихте така, разбирам достойните чувства, които са ви довели при мен, и дори последното усилие, което правите, за да защитите безчестника.
Собственикът на кораби се обърна към Мариус и продължи строго:
– Представете си, един свещеник се опитва в момента да ме опозори... Господинът току-що ме предупреди да пазя Клер. Той ме осведоми с доста недомлъвки, че абат Донадеи упражнявал над нея опасна власт, от която се страхувал... Ах! Ако този негодник е опетнил непорочността на това дете, ще го убия като куче!
Абат Шастание сведе глава. Не съжаляваше за стореното, беше постъпил като честен човек; съсипваше го избликът на гняв у господин Мартели. Страдаше, сякаш самият той бе виновен; срамуваше се заради цялата църква.
Собственикът на кораби се поуспокои и продължи след кратко мълчание:
– Не исках да вземам решение, преди да съм се посъветвал с един спокоен и разумен човек, затова ви повиках, Мариус... Първата ми реакция беше да изтичам при този свещеник и да му ударя плесница. Но има и по-добър начин да бъде наказан.
Мариус изслуша шефа си без видимо вълнение, това поуспокои малко Шастание. Младежът, който имаше готов отговор, не мислеше вече за Донадеи, питаше се как би могъл да измоли заем. В този момент чу отново силния глас на господин Мартели:
– Хайде, кажете какво бихте направили на мое място.
Младежът се усмихна и спокойно заяви:
– Бих направил това, което вече сторих.
И той разказа за отвличането на Клерон. Още при първите думи, когато младежът спомена за разговора си с Клер и за мо-литвеника, господин Мартели пламенно му стисна ръката. Увереността, че сестра му се е отървала от опасността, без дори да подозира за това, го изпълни с огромна радост. Развесели се, когато узна цялата история и дори абат Шастание не можа да сдържи тъжната си усмивка.
– Нямаше да ви призная за участието си в тази мистификация – завърши Мариус, – ако не бяхте узнали за опасността, заплашваща вашето спокойствие... Исках просто да ви уверя, че вече всичко е наред.
– Не се опитвайте да се измъкнете от признателността ми! – извика собственикът на кораби. – Считах ви за мой приемен син. Вие ми направихте такава услуга, че наистина не зная как да ви се отблагодаря.
При тези думи той дръпна леко Мариус настрани и го погледна нежно и окуражаващо право в лицето.
– Нямате ли някоя тайна, която бихте искали да споделите с мен?
Мариус се смути.
– Вие сте едно голямо дете – продължи господин Мартели. – За щастие видях госпожица Фин, докато бяхте болен; ако не беше станало така, до този момент нямаше да зная нищо. Почакайте, ще ви подпиша чек за петнадесет хиляди франка, който можете да осребрите веднага на касата, ако искате.
Докато чакаше щедрия подарък на господин Мартели, Мариус стоеше като прикован; пребледня, неизразимо вълнение напълни очите му с едри сълзи. Задушаваше се, страх го бе да не се разридае.
Как така? Предлагаха му наведнъж тези пари, които бе търсил месеци наред! Нищо не бе искал, а най-съкровените му желания бяха удовлетворени! Мислеше, че сънува.
Господин Мартели тръгна към масата. Седна и се приготви, за да подпише чека. Преди това обаче повдигна глава и каза простичко на Мариус: