Тайните на Марсилия

В полунощ тези, които още не бяха си легнали, вече знаеха, че абат Донадеи е отвлякъл с пощенска кола Клерон, женена, която от петнадесет години бе затънала в градския разврат. Совер бе разгласил новината в кафенетата; разказваше за приключението с нечувани подробности. Повтаряше се от уста на уста превзетата фраза на елегантния абат, произнесена при качване в колата: "Отиваме на небето!" Знаеше се, че ѝ е целунал ръка, злословеше се относно мотивите, накарали влюбената двойка да избяга. Най-хубавото на историята беше, че Совер, който не знаеше фактите, подтикнали Мариус да организира отвличането на Клерон, проявяваше абсолютна наивност. Когато разбра, че комедията щеше да бъде много по-смешна, ако любовта на Донадеи към Клерон изглеждаше по-силна, той излъга с южняшко усърдие, накара хората да повярват, че свещеникът наистина умира от любов към това сбръчкано, пожълтяло, опозорено същество, което всички познаваха. Последва учудване и всеобща насмешка; хората не можеха да си представят, че изисканият абат, по когото безумно се увличаха набожните жени, бе избягал с подобно създание, и се подиграваха открито с тази странна любов.

На следващия ден целият град вече знаеше за скандала. Совер тържествуваше, той ставаше известна фигура. Знаеше се, че е бил последният любовник на Клерон и че Донадеи му бе откраднал момичето. Совер се разхождаше по домашни чехли по улицата, като приемаше с комичен вид съболезнованията, които приятелите му поднасяха. Разговаряше високо, отговаряше на едни, обаждаше се на други, възползваше се от популярността си, а понякога дори злоупотребяваше с нея. Разбира се, той не съжаляваше за своите хиляда франка: никога не беше влагал по-изгодно пари за свое удоволствие.

Скандалът стана ужасен, когато след два дни се върна Клерон. Совер ѝ купи копринена рокля и я разхожда цяла седмица в Марсилия в открита кола. Сочеха ги с пръст, излизаха по вратите, когато минаваха.

Какво се бе случило всъщност? Клерон стигнала до Тулон. Донадеи поискал да види жената, която отвлякъл; ужасно се ядосал и решил да изхвърли момичето насред пътя, в един часа след полунощ, далеч от всякакво населено място. Но Клерон въобще не се развълнувала. Повишила му тон и го заплашила, използвайки козовете на Мариус. Донадеи, разтреперан, принуден да отстъпи, трябвало да закара спътничката си до Тулон, където се разделили. Момичето се върнало в Марсилия, а свсщеникът сс отправил към границата.

Совер дълго разхождаше любовницата си и вдигна такъв шум, че местната власт по молба на епископа изпрати Клерон да упражнява другаде силата на своя чар. Оттогава, тоест десет-дванадесет пъти на ден, Совер казваше на тези, които все още искаха да го слушат: "Ах! Само ако знаехте каква красива жена имах за любовница!... Свещениците ми я отнеха!"