Тайните на Марсилия
- Автор: Зола Емил
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Тренев & Тренев
- ISBN: 954-06-0039-1
- Переводчик: Александра Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Марсилия». Краткое содержание книги:
– Петнадесет хиляди франка ви трябват, нали?
При този въпрос Мариус се посъвзе. Той събра молитвено ръце и попита с треперещ глас:
– Откъде знаете за тайните ми мисли? Какво съм направил, че сте толкова добър и щедър?
Собственикът на кораби се усмихна:
– Няма да ви казвам като на децата, че едно птиченце ми е разказало всичко... Но наистина бях посетен от една фея. Нали ви казах вече – при мен беше госпожица Фин.
Младежът най-после разбра. Благодари пламенно и от сърце на добрия ангел, който, спасявайки го от смъртта, се бе потрудил да му възвърне спокойствието и надеждата. Едва сега си обясни ведрото и усмихнато лице на цветарката, когато ѝ заговори за Филип. Сигурна в спасението на затворника, сама бе поела цялата тежест, свързана с намирането на заема.
Мариус не знаеше дали да се хвърли в краката на господин Мартели, или да изтича да благодари на Фин. Целият бе изпълнен с признателност.
Собственикът на кораби изпитваше удоволствие при вида на грейналото от сърдечна радост лице на своя служител. Неговият поглед срещна този на абат Шастание, който стоеше седнал, и двамата мъже се разбраха: свободомислещият републиканец вкусваше заедно със свещеника радостта от благодеянието, от прекрасното вълнение да доставяш щастие на другите и да присъстваш на него.
– Но не зная кога ще мога да ви върна такава значителна сума – обясни Мариус, безкрайно доволен.
– Нека това не ви безпокои. Правили сте ми големи услуги, а току-що ме спасихте може би от позор. Оставете ме да ви услужа, без да става въпрос за връщане на парите.
И тъй като по челото на Мариус премина сянка, той го хвана за ръка и добави:
– Не възнамерявам да заплащам вашата преданост, приятелю. Знам, че някои дългове не се изплащат с пари. Моля ви, погледнете на нещата по друг начин. Скоро ще се навършат десет години, откакто работите при мен, и се надявам, че ще останете още дълго. Е, добре! Петнадесетте хиляди франка, които ще ви дам, са премия, малка част от печалбите, които реализирах с ваша помощ... Не можете да откажете!
Господин Мартели се наведе, за да подпише чека. Мариус отново го прекъсна:
– Знаете ли за какво ще използвам тази сума?
Объркан и леко блед, собственикът на кораби остави перото.
– Господи! – извика той. – Колко е трудно да вършиш услуга на честните хора! Всичко трябва да ти кажат... За Бога, приятелю, не ме принуждавайте да бъда ваш съучастник. Знам, че сте смело момче, с предана и любяща душа. Това е. Няма защо да зная всичко, което вършите и мислите. Вие никога не ще направите нещо лошо, нали? Това ми стига.
С право господин Мартели не искаше да знае, че парите, които бе дал на Мариус, щяха да послужат за купуването на нечия съвест. Впрочем на драго сърце помагаше за бягството на Филип. Много добре знаеше какви средства бе използвал господин Дьо Казалис, за да прати в затвора Филип. Но по принцип желаеше да запази непокътната своята републиканска строгост; беше си обещал да не става открито съучастник на бягството.
Тъй като Мариус настояваше, абат Шастание се намеси с изключителното си милосърдие, което го караше винаги да приема леко най-тежките отговорности.
– Не отказвайте, приятелю – посъветва младежа той. – Знам плановете ви и гарантирам пред господин Мартели, че това, което искате да направите, е добро и законно.
Бледа усмивка се появи по лицето на стареца. Мариус разбра какво висше милосърдие му диктуваше подобни думи и му стисна пламенно ръка. През това време собственикът на кораби подписваше чека от петнадесет хиляди франка.
– Ето – подаде той листчето хартия на Мариус, – идете на касата веднага!
Младежът поблагодари. Преди да си тръгне, господин Мартели се обърна отново към него:
– Чуйте! Сигурно още не сте се възстановили. Вземете си една седмица отпуск. После ще работите по-добре.
Искаше да му даде време, за да освободи Филип. Мариус разбра това и бе развълнуван до сълзи. Тръгна си бързо, за да не се разплаче като дете. Мина веднага през касата. Когато петнадесетте хиляди франка бяха вече в джоба му, той слезе бързо по стълбите, после затича по улицата като луд. Отиваше при Фин.
Точно в този момент цветарката беше в малката си стаичка на площад "Озьо". Мариус възторжено влезе внезапно, хвана девойката през кръста и я целуна шумно по двете бузи. След това сложи на масата петнадесетте банкноти. Фин, учудена, почти изплашена от странното поведение на младежа, започна да се смее и да пляска с ръце.
Това бе една очарователна сцена на нежност и благодарност между двамата влюбени. Мариус говореше, че е глупак и че единствено тя бе постигнала всичко; целуваше ѝ ръцете; падаше пред нея на колене; гледаше я разнежен. Тя се отбраняваше, цялата поруменяла, и се опитваше да докаже, че не заслужава и най-малката благодарност.