Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Бяха стигнали до третото блюдо — свинско шкембе на пещ с плънка — когато някакъв нисък възпълен червендалест мъж се появи на прага. Носеше захабена тога, сивееща като непран чаршаф. Не се бе бръснал от няколко дни и тъмнеещата му четина се простираше надолу по шията, а малкото му останала коса плачеше за ножица.
— Ave atque vales! — гръмко оповести той и направи римски поздрав, който всъщност не се отличаваше от хитлеристкия. — Добре дошли в domus-а на Danielus! — Гримасата му загатваше, че ако смешката не се е получила, то зрителите са виновни.
— Здрасти, тате. Да те запозная с приятеля ми Куентин.
— Здравейте. — Куентин се изправи. Беше опитал да се храни полегнал като римляните, само че се оказа по-трудно, отколкото изглеждаше, и гърбът му се бе схванал. Бащата на Алис раздруса ръката му.
— Наистина ли ги ядете тия простотии?
— Не знаехме, че има друго. Мама къде е?
— Кой ли да знае? — Опули очи, все едно изправен пред нечувана мистерия. — Последно я видях да работи по композиция.
Бодро изприпка в стаята — сандалите му изшляпкаха по каменните плочи — и си наля вино от гарафата.
— И кога беше това? През ноември?
— Не ме питай. Изгубих ориентация за времето.
— Защо не вземеш да сложиш прозорци, татко? Много е тъмно.
— Прозорци ли? — Той отново опули очи, явно му беше привично. — Говориш за някаква варварска магия, за която ние, благородните римляни, не знаем нищичко!
— Сътворили сте чудеса тук! — подмаза се Куентин. — Изглежда съвсем автентично.
— Благодаря! — Бащата на Алис пресуши бокала, наля си още вино и се тръшна на едно канапе, като междувременно успя да се залее с пурпурната течност. Върху голите му прасци — пухкави и тебеширенобели — черните косми стърчаха в статично удивление. Куентин се запита дали в красивата Алис има генетична информация от тази особа.
— Три години я тъкмих тази къща. Три години. И да ти кажа ли честно? Втръсна ми след два месеца. Храната не мога да я ям, тогата ми се омърля за нула време, а от тия сандали ми падна напречният свод на стъпалото. Какъв е смисълът на живота ми? — Той го погледна разярено, сякаш действително очакваше отговор, а Куентин го криеше от него. — Ще ми каже ли някой, моля? Защото хал хабер си нямам!
Алис изгледа яростно баща си, все едно току-що беше утрепал кученцето й. Един протяжен миг тримата седяха в мълчание, после мъжът се изправи.
— Грациас — и лека нощ!
Преметна през рамо шлейфа на тогата и си излезе. Марионетките изтракаха по каменния под, докато попиваха разлятото вино.
— Това е баща ми! — шумно обяви Алис.
Ако не друго, къщата беше тиха и заредена с римско вино — сладко, но затова пък пивко. Освен това разполагаха с уединение — с Алис деляха една спалня, без нейните да ги е грижа. Баща й беше издълбал грамадни просторни римски бани под земята, които бяха изцяло на тяхно разположение. Всяка божа сутрин двамата се боричкаха по цял час: единият се опитваше да натика другия във врящия калдарий и ледения фригидарий — и двата еднакво непоносими, а сетне киснеха голи в тепидария — зала с топла вода.
В течение на две седмици Куентин зърна майката на Алис точно един път: тънка и върлинеста, с тясно лице и суха русолява коса, прибрана на тила. Тя добросъвестно го просвети в своите изследвания върху музиката на феите, която била предназначена за мънички камбанки и недостъпна за ушите на човешките същества. Цял час му чете лекция, без той да гъкне и без тя нито веднъж да го попита какво търси в нейната къща. По някое време едната й гърда се изплъзна от накриво закопчаната на голо жилетка; тя я прибра, без ни най-малко да се притесни. Куентин доби впечатлението, че от доста време не е разговаряла с когото и да е.
— Малко ме тревожат твоите родители — каза той на Алис същия следобед. — Като нищо може да са луди за връзване.
Бяха се прибрали в спалнята на Алис, където лежаха по халати на нейното грамаданско легло и зяпаха мозайката на тавана: Орфей пее на овен, антилопа и цял рояк прехласнати птички.
— Така ли?
— Алис, според мен си даваш сметка, че са малко… смахнати.
— Сигурно. Накратко, мразя ги, но те са ми родители. Не ги виждам като луди, а като нормални хора, които умишлено се държат така, за да ме тормозят. Казвайки, че са душевно болни, само ги оправдаваш. Помагаш им да избягат от правосъдието. Така или иначе мислех, че може да ги намериш за интересни. Знам колко се въодушевяваш, стане ли дума за магия. Voila, ето ти двама магьосници от бранша. Да са ти честити.