Момчешки живот

В течение на следобеда по транзисторните радиа чух песента на „Бийч Бойс“ няколко пъти, и всеки следващ ми се струваше още по-хубава от предишния. Татко я чу и сбръчка нос, все едно е подушил вкиснало мляко, а мама каза, че от нея я болят ушите, но според мен беше страхотна. Тийнейджърите определено полудяваха по нея. След това, докато свиреше за пети път, чухме голяма шумотевица откъм мястото, където гимназистите си подхвърляха топката за футбол — всъщност недалеч от нас. Някой тръбеше с рев като на полудял бик и ние с татко се промъкнахме между зяпачите, за да видим кой се е развилнял.

И ето ти го и него. С всичките му шест фута и шест инча80, къдравата му рижа коса се вихреше около лицето му и дългата му, тясна физиономия бе прищипната дори още по-тясно от праведен гняв. Носеше светлосиня риза с боцната на ревера значка с американския флаг и с малък кръст над него, и полираните му черни патъци размер четиринайсети81 тъкмо стъпкваха дявола в малкото червено радио.

— Това. Трябва. Да. Спре! — крещеше мъжът в ритъм с ударите на краката си.

Момчетата, които бяха играли футбол, просто се взираха в преподобния Ангъс Блесет с отворени усти, а шестнайсетгодишното момиче, чието радио в момента биваше разбивано на парченца, бе започнало да плаче. „Бийч Бойс“ бяха замлъкнали под ботуша или, в случая, под официалния чепик.

— Това сатанинско квичене трябва да спре! — крещеше на събралата се тълпа преподобният Блесет от Свободната Баптистка Църква. — Денем и нощем слушам този боклук, и Господ ме призова да го поразя свише! — той настъпи за последно погнусилото го радио, а от останките се разхвърчаха жички и батерии. След това преподобният Блесет, с пламнали бузи и блестяща по лицето пот, погледна към хълцащото момиче, протегна ръце и се приближи към нея. — Обичам те! — извика. — Господ те обича!

Девойката се обърна и избяга. Не я обвинявам. Ако аз си имах сладко малко радио и го бяха счупили пред очите ми, и на мен нямаше да ми се иска да се прегръщам с хората.

Преподобният Блесет, който миналата година се бе впуснал в кампания за отмяна на провежданото от Дамата шествие за Разпети петък, сега насочи своето внимание към зяпачите.

— Видяхте ли? Горкото дете е толкова объркано, че не може да разпознае светеца от грешника! Знаете ли защо? Щото слуша тоя вой, тоя богоомразен боклук! — той насочи пръст към мъртвото радио. — Някой от вас заслушал ли се е какво пълни ушите на децата ни това лято? А?