Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
Конкретно в тази утрин — пети юли — татко бе отишъл на работа и на мама оставаше да ми съобщи каква е тази миризма на изгоряло. Тя бе прекарала на телефона по-голямата част от сутринта, свързана към изумително точната информационна мрежа на Зефир: обществото на жените, които разчепкваха слуховете като ястреби в търсене на мръвката на истината. Докато поглъщах закуската си от бъркани яйца и грис, мама седна при мен на масата. Попита ме:
— Кори, нали знаеш какво представлява ку-клукс-клан?
Кимнах. Бях гледал за клана в новините по телевизията: мъже, облечени в белите си роби и с конични качулки, обикаляха около горящ кръст и носеха карабини и пушки. Говорителят им — тип, който си беше свалил качулката, за да разкрие приличното си на парче велур лице — разправяше, че трябва да пазиш духа на Дикси82 или да си обираш крушите и „няма да оставим политиците от Вашингтон да цункат патъците на цветнокожата измет“. Изписаният на лицето на говорителя гняв бе подул бузите и клепачите му, а зад него огънят гризеше кръста, докато облечените в бяло мъже продължаваха мрачния си парад.
— Кланът е изгорил кръст в двора на Дамата снощи — обясни мама. — Сигурно я подготвят да се маха от града.
— Дамата ли? Защо?
— Татко ти казва, че има хора, които се страхуват от нея. Казва, че някои твърдят, че тя има твърде голяма власт над онова, което се случва в Брутън.
— Че тя живее в Брутън — посочих.
— Да, но някои хора се страхуват, че тя иска да получи власт също и над Зефир. Миналото лято помоли кмета Суоп да отворят плувния басейн за жителите на Брутън. Тази година пак е повдигнала въпроса.
— Татко се страхува от нея, нали?
Мама отговори:
— Да, но това е различно. Не се бои от нея заради цвета на кожата й. Страхува се, понеже… — тя сви рамене. — Понеже се плаши от това, което не разбира.
Порових с вилицата в гриса, обмисляйки това изказване.
— И защо кметът Суоп не иска да ги пусне в басейна?
— Те са чернокожи — отвърна мама. — Белите хора не искат да са във водата заедно с черните.
— Бяхме заедно с тях във водата при наводнението.
— Това беше речна вода — уточни мама. — Никога не са ги пускали в плувния басейн. Дамата е пуснала петиция, в която иска или да построят басейн в Брутън, или да отворят зефирския за чернокожи. Сигурно заради това иска да я гони Кланът.
— Тя винаги е живяла тук. Къде другаде да иде?
— Не знам. А и не мисля, че това вълнува кой знае колко хората, запалили онзи кръст — мама се намръщи и около очите й изплува паяжина от бръчки. — Не знаех дори, че Кланът има група в околностите на Зефир. Татко ти разправя, че те са просто сбирщина изплашени мъже, които искат да върнат времето назад. Казва, че нещата ще се влошат още повече, преди да се подобрят.
— А какво ще стане, ако Дамата не иска да се махне? — попитах. — Онези мъже ще я наранят ли?
— Може би. Поне ще опитат.
— Тя няма да се махне — казах, припомняйки си зеленооката красавица, която бях видял да надзърта към мен иззад сбръчканото лице на Дамата. — Тези мъже не могат да я накарат да си отиде!
— Напълно си прав — мама се надигна от стола си. — Не бих искала да се озова от лошата й страна, това е сигурно. Искаш ли още една чаша портокалов сок?
Отказах й. Докато мама си наливаше сок, довърших яйцата и след това казах нещо, което я накара да ме погледне, сякаш току-що й бях поискал пари за пътешествие до Луната:
— Искам да отида да чуя какво има да каже преподобният Блесет.
Мама изгуби дар слово.
— Относно песента — уточних. — Искам да знам защо я мрази толкова много.
— Ангъс Блесет мрази всичко — каза майка ми, когато успя да си възвърне гласа. — Той може да види края на света в чифт евтини обувки.
— Това е любимата ми песен. Искам да разбера какво чува той в нея, а аз не мога.
82
„Дикси“ е прякорът на Конфедеративните обединени щати; идва от банката в Луизиана, където се издавали десетдоларови банкноти, отбелязани с DIX от опаката страна (10 на френски). Под „духа на Дикси“ се подразбират старите южняшки ценности, които в никой случай не се изчерпват с расизъм, робовладелско общество и т.н., но за съжаление и те са част от тях.