Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
— Много лесно. Той има стари уши — мама ми се усмихна лекичко. — Като мен, предполагам. И аз не мога да понасям тази песен, но не смятам, че в нея има нещо зло.
— Искам да знам — настоях.
За първи път ми се случваше. Никога преди не бях проявявал упорство по повод ходенето на църква и не ставаше дума дори за нашата конгрегация! Когато татко се прибра, даде всичко от себе си да ме откаже, като ми обясни, че преподобния Блесет бил толкова пълен с горещ въздух, че може да надуе и балон, че дори не би си помислил да пресече прага на църквата на преподобния и тъй нататък, но накрая — след съвещание шепнешком с мама, от което долових думата „любопитство“ и „еми нека го разбере от собствен опит“… Та, накрая татко мрачно се съгласи да дойде с нас в сряда вечер.
Ето как се озовахме заедно с още стотина души в задушната сауна на Свободната Баптистка Църква на „Шоусън Стрийт“, недалеч от моста на гаргойлите. Църквата беше нагрята като фурна, имаше над сто човека. И двамата с татко не носехме сака и вратовръзки, тъй като това не беше неделна служба, а някои от другите сред паството даже си бяха дошли по оцапаните работни гащеризони от полето. Видяхме много познати хора, и, преди да започне проповедта, в залата вече нямаше къде игла да падне, присъстваха и група нацупени младежи с вид, все едно мрачните им родители ги бяха замъкнали на църква с клуп на гърлото. Предполагам, че настоятелното врещене на преподобния бе разпространило вестта. За което несъмнено бяха помогнали и плакатите, разлепени от него из целия град, които обявяваха, че той ще „се бори с дявола в сряда вечер — децата ни си струват борбата“. В предната част на църквата бяха инсталирани грамофон и говорители и най-сетне преподобният Блесет — със зачервено лице и запотен в белия си костюм с розова риза — се изкачи на подиума, стиснал в ръка противната му грамофонна плоча на 45 оборота. В другата си ръка държеше кожената дръжка на дървено куфарче с малки дупчици по страниците. Постави го до себе си на пода. След това се ухили на публиката и изкрещя:
— Готови ли сте да се сборите със Сатаната тази вечер, братя и сестри?
— Амин! — извика паството. — Амин! Амин!
О да, бяха повече от готови.
Преподобният Блесет започна със страстна проповед за това как злините на големия град пропълзяват в Зефир и как Сатаната искал да завлече всички младежи в ада, а също и как гражданите трябва да се бият със злото във всеки миг от живота си, за да се предпазят от пламъците в Отвъдното. Лицето на пастора потъна в пот и ръцете му се вършееха във въздуха, докато крачеше напред-назад пред паството си като обладан от духове. Трябва да призная, че изнесе страхотно представление и бях повече от наполовина убеден, че Сатаната се крие под леглото ми и чака да отворя „Нашънъл Джиографик“ на някоя от снимките с голи бюстове.
Преподобният спря да обикаля и се ухили с блеснало от потта лице. Вратите бяха отворени широко, но жегата бе смазваща и потта залепваше ризата ми към кожата. В мътната златиста светлина преподобният Блесет димеше. Той вдигна плочата.
— Дошли сте да я чуете — каза той. — И чута ще бъде тя!
Той включи грамофона си, сложи плочата на дебелата подложка и вдигна игличката над първата песен.
— Чуйте — рече ни — гласовете на демоните!
След това пусна игличката и през говорителите се разнесе пукането на главичката й по драскотините.
Тези гласове. Демони или ангели? О, тези гласове! Навред, навред аз обикалям. Далеч извън града. Познават ме.
— Чувате ли това? — преподобният дръпна иглата нагоре. — Ето тук! Казват на децата ни, че тревата е по-зелена от другата страна на оградата? Че вече не бива да са доволни да живеят по родните си градчета? Ето тук те пеят за дяволската страст към скитничество!
Иглата отново се спусна върху плочата. Когато песента достигна куплета, посветен на това да имаш кола, която не е била побеждавана и никога да не пропускаш момичетата, които срещаш, преподобният Блесет направо танцуваше от бесен гняв.
— Чувате ли го? Не казват ли на нашите младежи да се състезават с колите си по улиците? Не им ли казват да се насладят на безплатни и достъпни наслади на плътта? — той го произнесе така, все едно бе мръсна дума. — Замислете се, хора! Синовете и дъщерите ви са запалени от този боклук, а Сатаната само ни се надсмива! Представете си улиците ни оцветени в червено от кръвта на децата ни в смачкани спортни коли и вашите дъщери — бременни, и синовете ви — полудели за секс! Да не мислите, че такива неща се случват само в големия град? Да не мислите, че тук в Зефир сте в безопасност от принца на мрака? Послушайте още малко от тази тъй наречена музика и ще се убедите колко грешите!