Момчешки живот

Вдигнах глава и се загледах над родния ми град. Взирах се в зелените хълмове и синьото небе, и далечните покриви на Брутън. До мен Ребъл изскимтя в кучешкия си сън.

Не бях успявал да прозра що е то омразата, докато не си представих как някой опакова бомба и я слага в църква в неделя заранта, за да избие малките момиченца вътре.

Не се чувствах особено добре. Болеше ме глава, все още на цицини от юмрука на Гота Бранлин. Отидох в стаята си и си легнах, и там, сред чудовищата си можах да заспя.

Такова бе ранното лято в Зефир: събуждаш се в омарната утринна жега, слънцето постепенно изпарява омарата и въздухът става толкова влажен, че докато отидеш до пощенската кутия и се върнеш, ризата ти залепва за кожата. Докато следобедът напредва, няколко облачета обкрачват пурпурното зарево, което се струпва от северозапад. Може да седиш на верандата с чаша лимонада до теб и настроено на бейзболния мач радио и да гледаш как облаците полека се търкалят по небето. След известно време ще чуеш далечна гръмотевица, а зигзагът на светкавица ще накара радиото да пука. Може да повали за трийсетина минути, но в повечето случаи облаците просто ще измаршируват покрай теб с ръмжене и тътнежи, и няма да падне дъжд. Докато вечерта охлажда земята, стотици цикади ще запеят от гората и светулките ще излетят от тревата. Ще се покатерят на дърветата и ще започнат да примигват, и клончетата ще засияят като коледни украшения тук, на ръба на юли. Звездите ще изгреят, луната ще бъде във фаза. А ако си изиграех както трябва картите, можех да уговоря родителите си да ме оставят до късно, до единайсет или там някъде, така че да мога да седя в предния двор и да гледам как угасват светлините на Зефир. Когато изгаснат достатъчно лампи, звездите стават много по-ярки. Човек може да погледне в сърцето на вселената и да види вихри от блестящи слънца. Духа лек бриз, който разнася сладкият парфюм на земята и дърветата шумолят тихичко при повея му. Много е трудно в мигове като този да не мислиш, че светът е добре подреден и точен като ранчото „Картрайт“ от „Бонанза“76 или че във всяка къща живее по едно семейство от „Тримата ми сина“77. Копнеех това да е вярно, но бях видял снимките на разливащия се мрак, на горящия човек и на разрушената от бомбата църква, и започвах да узнавам каква е истината.

Когато родителите ми позволиха да яхна Рокет отново, полека-лека се опознахме един друг. Мама ми каза в прав текст:

— Ако паднеш и отново си разцепиш устната, връщаш се при д-р Париш и този път ще ти сложи петнадесет или двадесет шева!