Момчешки живот

— Амин! — извика някой. Тълпата започваше да се вживява.

— Амин, братко! — разнесе се и още нечий глас.

— Още нищо не сте чули, приятели! — извика преподобния Блесет.

Той вдигна иглата, положи разперената си длан на плочата, за да й попречи да се върти и потърси нужната пътечка на диска, докато зъбчатките на грамофона виеха в знак на протест.

— Чуйте това! — свещеникът изключи предавките и спусна иглата, а с другата си ръка завъртя плочата на обратно.

Онова, което се разнесе като бавно стенание, беше: Дааааааааалаааааааамааааааииииаааагоооооооооокаааааа.

— Чухте ли, чухте ли! — очите на преподобния горяха триумфално, той беше отключил загадката в сърцето на песента. — Дяволът е моя ягодка! Това казват те! Ясно като камбана! Те пеят песен в хвала на Сатаната и дори не ги е грижа кой го знае! И това чудо се разнася по радиовълните над цялата страна, точно в тази минута! Свирят го на децата ни и те дори не знаят какво чуват, докато не стане твърде късно и няма път назад! Това е планът на дявола да заграби душите ни!

— Мисля, че са казвали същото нещо и за чарлстона — сподели татко с мама, но неговият глас бе самотно жужене в благоговеещия хор от „Амин!“

Така се върти светът: хората искат да вярват в най-доброто, но винаги са готови да се боят от най-лошото. Ако собственото ви съзнание ви кара да търсите определени задни помисли, то можете да чуете дяволът да говори и в най-невинните писани някога песни. Тези, които казват нещо съществено за света и за хората в него — хора, които се борят с грехове и проблеми точно като нас самите — са специално прокълнати, понеже за мнозина истината е болезнено нещо. Седях в църквата и слушах свещеника да беснее и да крещи, и гледах как лицето му се зачервява и очите му засияват, а от устата му пръска слюнката. Видях, как един ужасен човек прехвърля горещите въглени на ужаса на паството си. Той местеше иглата и ни пусна още няколко откъса с въртене назад, които според мен прозвучаха като бръщолевене, но за него съдържаха сатанински послания. Хрумна ми, че сигурно е прекарал ужасно много време, прегърбен над този грамофон, стържейки с иглата напред-назад в търсене на зли мисли. Не бях сигурен дали се опитва да защити хората или по-скоро да ги направлява. В последната област постигаше големи успехи — скоро успя да накара всички да крещят „Амин!“ със същата страст, с която мажоретките от гимназия „Адамс Вали“ викат за тъчдауни. Татко просто клатеше глава и скръсти ръце, а не съм убеден, че и мама знаеше какво да прави с цялото това вълнение.

След това, когато потта вече капеше от брадичката му, а погледът му бе напълно налудничав, преподобният Блесет обяви: