Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
Горе-долу по това време, седнал на леглото си с подпухнали очи и пердета, дръпнати срещу ярката светлина, положих в скута си купчина списания „Знаменити чудовища“ и се заех да изрязвам някои от картинките с ножици. След това взех руло скоч и се захванах да лепя картинките по стените си, по бюрото и по вратата на гардероба, и като цяло — навсякъде, където хващаше тиксото. Когато свърших, стаята ми се превърна в музей за чудовища. В мен се взираха Фантомът от операта на Лон Чейни, Дракула на Бела Лугоши, Франкенщайн и Мумията на Борис Карлоф61. Леглото ми беше заобиколено от мрачни черно-бели сцени от „Метрополис“62, „Лондон след полунощ“63, „Изродите“64, „Черната котка“65 и „Къщата на призрачния хълм“66. Вратата на гардероба ми представляваше колаж от зверове: Имир67 на Рей Харихаузен68, сражаващ се със слон; чудовищен паяк, пронизващ героя от „Невероятния смаляващ се човек“69; Горго70, крачещ през Темза, Колосалния човек71 с белязаното лице, кожестата Твар от Черната лагуна, а също и Родан72 с разперени криле. Бях запазил специално място — почетното, ако искате така да го наречете — над бюрото си за изискания, белокос Родерик Ъшър73 на Винсънт Прайс и за жилавия и жаден Дракула74 на Кристофър Лий. Мама влезе, видя какво съм направил и бе принудена да се хване за касата на вратата, за да не падне.
— Кори! — възкликна. — Веднага да свалиш тези ужасни снимки от стените!
— Защо? — попитах я, а шевовете изпъваха долната ми устна. — Това си е моята стая, нали?
— Да, но ще сънуваш кошмари, ако тези твари се взират в теб през цялото време!
— Не, няма — уверих я. — Честна дума!
Тя се оттегли елегантно, а снимките си останаха по местата.
Сънувах кошмари за братята Бранлин, но не и за тварите, които красяха стените ми. Успокояваше ме вярата, че те са мои верни пазители. Те нямаше да позволят на жадните за мъст братя да пропълзят през прозореца ми, и нощем ми проповядваха за силата и издържливостта, нужни да се изправиш гордо в свят, в който хората се боят от онова, което не разбират.
Никога не съм се страхувал от чудовищата си. Аз ги контролирах. Спях с тях в тъмното и те никога не излизаха от рамките си. Моите чудовища не си бяха пожелавали да живеят с винтове в шията, с люспести криле, с препускащ през вените им глад за кръв или с деформирани лица, от които хубавите момичета отскачаха с ужас. Моите чудовища не бяха зли — те просто се опитваха да оцелеят в суровия свят навън. Напомняха ми за мен и приятелите ми — грозновати, несимпатични, пребити, но не и пречупени. Те бяха аутсайдери, търсещи своето достойно място в хаоса, създаден от селяни с вили, амулети, разпятия, сребърни куршуми, радиационни бомби, военни самолети и огнепръскачки. Те бяха несъвършени и героични в страданията си.
Ще ви кажа какво ме плашеше.
Един следобед от купчината списания, която мама се канеше да изхвърли, взех стар брой на „Лайф“, и седнах на верандата да го прегледам с Ребъл, проснат в краката ми. Цикадите пееха в дърветата и небето беше застинало като в картина. В списанието имаше снимки от случката в Далас, Тексас, през ноември 1963-та. Бяха слънчеви снимки на президента и съпругата му в дългия черен кабриолет, те се усмихваха и махаха на тълпата. И само за миг всичко се бе променило. Разбира се, бях гледал по телевизията как убиват онзи тип Осуалд и си спомнях най-вече колко тихо бе прозвучал изстрелът, просто пук — въобще не приличаше на оръдейните гърмежи от шестзарядника на Мат Дилън в „Пистолетен дим“. Спомням си как бе извикал Осуалд и как бе паднал. Та аз бях изпищял по-силно, когато си ударих палеца на крака в камък!
61
Лон Чейни, Бела Лугоши, Борис Карлоф и споменатите по-нататък в текста Кристофър Лий и Винсънт Прайс са известни киноактьори от тази епоха.
62
„Метрополис“ („Metropolis“) — немски експресионистичен научнофантастичен филм (1927) с режисьор Фриц Ланг.
63
„Лондон след полунощ“ („London After Midnight“) — заснет през 1927 г. ням филм на ужасите.
64
„Изродите“ („Freaks“) е филм на ужасите, заснет през 1932 г., по-голямата част от участниците в него са реални карнавални „знаменитости“.
65
„Черната котка“ („The Black Cat“) — всъщност филмите с това заглавие са два, в този от 1934 г. участват Борис Карлоф и Бела Лугоши, в този от 1941 г. — Базил Ратбоун и Бела Лугоши.
66
„Къщата на призрачния хълм“ („The House on Haunted Hill“) — филм на ужасите на режисьора Уилям Касъл, заснет през 1959 г.
67
Имир (Ymir) — герой от скандинавската митология; в случая става дума за чудовището Имир от филма „20 милиона мили до Земята“ (1957).
68
Рей Харихаузен — известен кинопродуцент и аниматор от епохата, изобретил през кариерата си множество иновативни подходи към анимацията и специалните ефекти, включително метода „динамация“.
69
„Невероятният смаляващ се човек“ („The Incredible Shrinking Man“) — заснет през 1957 г., разказва за г-н Кери, който е жертва на провален експеримент и се смалява прогресивно; принуден е да се защитава от обикновени насекоми и т.н.
70
Горго (Gorgo) — чудовище от едноименния филм, до голяма степен подобно (и с подобна история) като Годзила.
71
Колосалният човек — героят (или по-скоро злодеят) от филма „The Amazing Colossal Man“ (1957).
72
Родан (Rodan) — гигантски птеранодон (вид птерозавър), герой от едноименния японски филм, заснет през 1956 г. от компанията, снимаща серията филми за Годзила. Впоследствие птеранодонът взима участие в „Триглавото чудовище Гидора“ (1964) и др.
73
Родерик Ъшър — герой от „Домът на Ъшър“ (1960), заснет по разказ на Едгар По.
74
Дракула е изигран от Кристофър Лий за първи път през 1958 г. в едноименния филм, след това през 1959 г. в „Чичо ми е вампир“, после в „Дракула се надига от гроба“ (1968) и още две продължения.