Момчешки живот
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-271-2
- Переводчик: Елена Павлова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Момчешки живот». Краткое содержание книги:
— На мен ми звучи като пчели, налазили магаре — обади се някой и хората се разсмяха.
Погледнах кой го е казал — беше г-н Дик Моултри, зачервен и запотен, с опръскана с барбекю сос предница на ризата.
— Смейте се ако искате, но пред Бога смехът не важи! — разбесня се преподобният Блесет.
Не мисля, че някога съм го чувал да говори с нормален глас.
— Изслушайте внимателно тази песен и косата ви ще настръхне така, както стана с моята!
— О, я стига, преподобни! — баща ми се усмихваше. — Това е просто песен!
— Просто песен? — лъскавото лице на преподобния Блесет внезапно се завря в това на татко, а очите му с цвят на пепел се въртяха подивели под вежди толкова червени, че все едно бяха нарисувани. — Просто песен ли каза, Том Макенсън? И какво ще направиш, ако ти кажа, че тази „просто песен“ пълни душите на нашите деца с неморалност? Какво ще направиш, ако ти кажа, че тя прославя буйни сексуални страсти, бързо каране на коли по улиците и злото от големия град? Какво ще кажеш тогава, Том Макенсън?
Татко сви рамене.
— Ще кажа, че ако си чул всичкото това само при едно прослушване, сигурно имаш уши като на ловно куче. Аз и думица не й разбирам.
— Аха! Да! Виждаш ли какъв е номерът на Сатаната? — преподобният Блесет ръчна гърдите на баща ми с показалец, под нокътя на който имаше барбекю сос. — Тя влиза в главите на децата ни, без те дори да знаят какво чуват!
— Ъ? — изуми се татко.
До този момент мама вече бе дошла при нас и го държеше за ръката. Той не се впечатляваше особено от преподобния и може би майка ми се притесняваше, че ще се ядоса и може да го удари.
Преподобният Блесет отстъпи от баща ми и проучи отново тълпата. Ако в града имаше нещо, което да привлича хората, това бяха голямата уста и миризмата на Сатаната във въздуха — досущ загоряло месо на скарата.
— Вие, добри хора, заповядайте в Свободната баптистка църква в седем вечерта в сряда и ще чуете сами точно за какво ви говоря! — погледът на свещеника се плъзгаше от лице на лице. — Ако обичате Господ, този град и децата си, ще счупите всяко радио, което свири това сатанинско квичене!
За мое изумление, неколцина от присъстващите с глазирани очи извикаха, че ще идат.
— Славете Господа, братя и сестри! Славете Господа! — преподобният Блесет се отдалечи сред тълпата, потупвайки гърбове и рамене и търсейки си ръце за ръкуване.
— Той ми оцапа ризата със сос! — заяви татко, свел поглед към петното.
— Хайде, момчета — дръпна го мама. — Нека идем на сянка!
Последвах ги, но поглеждах през рамо натам, накъдето се бе отдалечил преподобният Блесет. Около него се беше образувала гъста тълпа и всички дърдореха възбудено. Лицата им изглеждаха подути, а на гърба на сакото на преподобния бе израсло тъмно петно от пот с формата на пъпешов резен. Не можех да разбера едно — как е възможно същата песен, която бях чул онзи ден на паркинга на „Спининг Уийл“ да е богоомразна? Не знаех кой знае колко за злините на големия град, но определено душата ми не гореше от неморалност. Песента си беше просто готина и ме караше да се чувствам… е, готино. Дори след всичките прослушвания, все още не можех да дешифрирам какво пее хорът след … и се оправям…, не го бяха разгадали също и Бен, Дейви Рей или Джони, който още носеше превръзка на клюна си и не му позволяваха да излиза от къщи. Беше ми любопитно какво е чул в тази песен преподобният Блесет, което не съм открил аз.
Реших, че искам да отида и да разбера.
Тази нощ фойерверките разцъфтяваха над Зефир в червено, бяло и синьо.
По някое време след полунощ пред къщата на Дамата запалиха кръст.
5.
Здравей, Луцифер!
Събудих се от миризмата на изгоряло, задръстваща ноздрите ми.
Птичките пееха и слънцето бе изгряло, но миризмата ми напомни за ужасна случка. Преди три години се бе запалила една къща на две пресечки от нас. Беше горещо, сухо лято и в една августовска нощ къщата бе изгоряла като суха борина. Там живееше семейство Белууд: г-н и г-жа Белууд, десетгодишната им дъщеря Ейми и осемгодишният им син Карл. Пожарът, започнал от късо съединение, изпържил Карл в леглото му, преди родителите да успеят да стигнат до него. Момчето почина няколко дни по-късно, погребаха го на Поултър Хил. На надгробния камък пишеше „На обичния ни син“. Белууд се преместиха скоро след пожара, оставяйки сина си в земята на Зефир. Помня Карл ясно, понеже майка му беше алергична към животни и не му позволяваше да има куче, така че той често идваше у нас да си играе с Ребъл. Беше слабо момченце с къдрава, мръсноруса коса и харесваше банановите близалки, каквито се продаваха от камиончето на „Гууд Хюмър“. Веднъж ми каза, че повече от всичко на света копнее да си има куче. После огънят го отнесе и татко поседя с мен и ми каза, че Господ има план, но понякога е ужасно трудно да го дешифрираш.