Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
– Виждаш ли, Витрал, тук са всичките подаръци за рождените ѝ дни – откакто е навършила една годинка. Също и коледните ѝ подаръци.
Малвина посочи на Марк различни по големина пакети, разпръснати навсякъде из стаята, а някои от тях натрупани един върху друг.
– Мога да ти ги изредя всичките. Знам ги наизуст. Най-големият пакет е подаръкът за първата ѝ Коледа. Ходихме да го купим с маминка точно преди празника, в навечерието на самолетната катастрофа. Отидохме в „Галери Лафайет“. Тогава бях на шест години, но още си спомням за говорещите играчки по витрините.
Приближи се до Марк и му прошепна в ухото:
– Досещаш ли се какво е това?
Марк поклати глава. Изпитваше и ужас, и вълнение.
– Това е плюшено мече, голямо плюшено мече, много по-голямо от нея. Мечето е оранжево-кафяво. Казва се Банжо. Аз измислих името. Това е най-добрият ѝ приятел, откакто се е родила, и все още я чака, нали виждаш? Не мърдай, ще ти го представя...
Марк прокара ръка по челото си. Тази малка глупачка Малвина накрая щеше да го разплаче с бълнуванията си. Малвина внимателно отвори голямата кутия и измъкна оттам грамадно плюшено мече със замечтан поглед. Трогателно и разнежващо. Малвина сложи мечето на леглото и го подпря от двете му страни с по една розова възглавничка.
– Здравей, Банжо – каза тя радостно. – Ще ти доверя нещо. Скоро няма да си вече сам. Големият ден наближава. Няма да ми повярваш! Лиз-Роз се връща!
„Стаята на Спящата красавица“, помисли си Марк. Натрупани плюшени играчки, неизползвани дрехи в очакване на едно мъртво дете. Музей на отсъстващата.
– А освен това – продължи Малвина, – в другите пакети, е, няма да ти покажа всичките, има големи книги. Знам, че тя обожава да чете. За шестия ѝ рожден ден ей в онази кутия има цигулка. Не знам доколко подаръкът бе удачен, но вече си имахме пиано. А после вече бе по-трудно да се избира. Ей там са най-малките пакетчета. Има бижута за тринадесетия ѝ рожден ден, има и часовник. Също и плочи, но сега те вече не са на мода, нали? Бритни Спиърс, Рики Мартин, Ларусо и други... Разбираш каква музика има тук... Големият пакет пък е подаръкът ѝ за шестнадесетия рожден ден – малка уредба. А накрая идва ред на последния подарък – за осемнадесетия рожден ден... Не се ли досещаш? Ей онзи плик там...
Марк отново поклати глава, неспособен да промълви и дума.
– Пътуване! Всичко е в онова пликче. От една агенция на улица „Риволи“. Мислиш ли, че е добра идея? Смяташ ли, че Лиз-Роз ще се осмели отново да се качи на самолет?
Буря бушуваше в мозъка на Марк. Идваше му да удуши тази откачалка, да я задуши между играчките, за да млъкне, за да спре да бръщолеви глупостите си...
Малвина почти прегърна Марк през врата.
– Ще ти призная нещо. Любимият ми подарък си остава първият. Онова мече Банжо. Много е красив, нали? Ще ти кажа нещо. В началото обичах толкова много Банжо и малко ревнувах, исках да го взема за себе си, но маминка не бе съгласна. И забележи, че беше права. Сигурна съм, че Лиз-Роз ще го обожава... Как мислиш?
Марк гледаше Малвина и се чудеше как да реагира. Легълцето със светлорозови чаршафи приличаше по форма и цвят на надгробен камък от гранит. Стаята беше гробница, а подаръците, трупани година след година – жертвоприношения на мъченик. Бог сигурно се бе трогнал от толкова страдание и най-сетне бе възкресил мъртвото дете!
– Нищо не казваш, Витрал. Като треснат по главата си. Би трябвало да ти създам проблеми заради всичко, което Лиз-Роз е изпуснала. Представям си какви боклуци е трябвало да получава за коледни подаръци у вас!
Поне да ѝ удари плесница. Да я накара да изпита физическа болка, а след това да избяга...
Марк се въздържа.
– Ела насам, Витрал. Ще ти подскажа още нещо. Последното...
Марк се подготви за най-лошото. Малвина отиде до гардероба, отвори едно чекмедже и измъкна оттам книжка с розова подвързия, украсена с цветя и панделки.
– Дневникът на Лиз-Роз – прошепна нежно Малвина. – Можеш да го видиш, но внимавай!
Въпреки нежеланието си, Марк взе дневника, отвори го и запрелиства страниците. Ръцете му трепереха. Една лудост повече.
Името ми: Лиз-Роз.
Другите ми имена: Вероник, Матилд, Малвина.
Моят татко: Александър.
Моята майка: Вероник.
Родена съм на 27 септември в Истанбул, Турция.
Следваха нови подробности, една от друга по-зловещи.
Къщата ми: следваше снимка на „Розре“.
Стаята ми: рисунка на стаята, в която се намираха, детска рисунка, несъмнено дело на Малвина, когато е била дете.