Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Марк забави крачка, взе мобилния си телефон и прослуша гласовата си поща. Никакво съобщение. Нито от Лили, нито от Никол. Без да спира, набра номера на Лили. Изруга, докато слушаше седемте позвънявания, преди да се включи гласовата ѝ поща. „Лили, Марк е на телефона. Трябва да поговорим възможно най-скоро. Обади ми се. Излизам от семейство Дьо Карвил. Да, добре чу! От семейство Дьо Карвил. Важно е, Лили. Не вземай никакво решение, без да си поговорила с мен. Толкова държа на теб!“
Натисна червената слушалка и със стиснати устни прошепна: „Нека ми се обади, нека ми се обади!“. После продължи бързо напред и скоро излезе при шлюза на Леш. Рибарите не бяха помръднали от мястото си дори със сантиметър. Водата в канала продължаваше мързеливо да тече. Марк извади указателя на мобилния си телефон и стигна до Никол. След едно позвъняване чу познатия му приглушен глас:
– Aло?
Марк облекчено въздъхна.
– Никол, Марк е. Получи ли съобщението ми?
– Да, да... Току-що се връщам от гробището. Щях да ти се обадя... За да отговоря на въпросите ти, но няма да ти кажа нищо ново. Ти си се видял с Емили в Париж след мене. Така че, разбираш...
– Никол, аз съм в Кувре... Излизам от дома на Дьо Карвил.
Мълчание. Орфей излизаше от подземния свят. Без Евридика... Марк трябваше да продължи пътя си. С наведена глава.
– Никол... Матилд дьо Карвил ми даде един плик за теб. В него има ДНК анализ от 1995 година. Гран-Дюк е откраднал кръв от Лили.
Дрезгавият глас на Никол отекна в слушалката. Тонът ѝ бе умолителен:
– Не им вярвай, Марк. Не и след като...
– Ти ще го отвориш, Никол. Тя поиска така – прекъсна я Марк.
Дългото мълчание, което последва, сякаш подчерта значимостта на разговора им. Марк чуваше само хриптящото дишане на Никол.
– Марк, у теб ли е пликът?
– Да.
– Опиши ми го...
Mарк, без да разбира накъде бие баба му, се подчини:
– Добре. Пликът е стандартен. Син с лилав оттенък. Като пликовете на болниците и лабораториите...
– Отвори ли го?
– Не! Никол, уверявам те, че...
– В никакъв случай не го отваряй! Поне в това отношение Матилд дьо Карвил е права. Не го отваряй. Трябва да дойдеш в Диеп. Ходенето ти у Карвил си е било чиста лудост. А сега трябва да дойдеш в „Поле“ възможно най-бързо! – Никол се изкашля. Изглежда, ѝ бе трудно да говори. Тя се изкашля още веднъж, за да прочисти гърлото си.
– Mарк, нещата никога не са толкова прости, колкото изглеждат. Не вярвай на нищо, което са ти казали у Карвил. Те далеч не знаят всичко. Ела бързо. Само се надявам да не е твърде късно.
На Марк му се стори, че потъва в студена вода с плаващи ледени блокове, че морната вода на канала го е погълнала и го повлича към дъното.
– Твърде късно за какво, Никол? Или по-скоро твърде късно за кого?
– Не губи повече време, Марк. Чакам те.
– Никол...
Но Никол бе затворила.
Зад един бетонен стълб, далеч от тълпата на Лионската гара, Марк гледаше разписанието на влаковете, което винаги носеше в потрфейла си.
Париж–Руан: тръгване в 16 часа и 11 минути – пристигане в 17 часа и 29 минути.
Руан–Диеп: тръгване в 17 часа и 38 минути – пристигане в 18 часа и 24 минути.
Имаше на разположение повече от час, преди да вземе влака от гара „Сен-Лазар“. Щеше да разполага с време да прочете цялата тетрадка на Гран-Дюк, преди да пристигне в Диеп. Докато вървеше към метрото, носен от потока пътници, Марк се опита да си припомни последните думи върху откъснатите страници... Както всяка година, детективът се бе качил до Мон Терибъл на традиционното си поклонение по Коледа. Там го бе изненадала бурята и той бе потърсил подслон... А после...
Метрото изскочи на перона. Преди Марк в него се качи млада музикантка и му отправи лъчезарна усмивка. На гърба си носеше китара, чиято горна част на калъфа стърчеше над главата ѝ подобно на черна траурна шапка на вдовица от Бигуден60. Марк демонстрира преситеност и безразличие, характерни за обитателите на подземните коридори в големите столици. Настани се в дъното на вагона, опря се на прозореца и се съсредоточи върху разказа на Гран-Дюк. Най-напред прочете последните редове от последния откъснат лист, а после и продължението в самата тетрадка.
60 Област в Бретан, известна с високите бели шапки на женските костюми, носени дори в началото на XXI в. – бел. прев.
Дневникът на Кредюл Гран-Дюк
Проливният дъжд вече нямаше никакво значение.
Сърцето ми биеше до пръсване. Хукнах като подивял към колибата пред мен. Проста овчарска колиба, която изглеждаше полуизоставена, но въпреки окаяното състояние на покрива ѝ можеше да ми осигури задоволителен подслон. Не колибата обаче бе привлякла вниманието ми, а купчината камъни точно до нея. Просто няколко натрупани камъка, оформени като келтска могилка, с размери тридесет на петдесет сантиметра. Пред нея бе забит малък дървен кръст. А в основата му имаше глинено гърне с цвете – жълт зимен жасмин61, който дори не бе започнал да вехне. Представяте ли си колко бях объркан. Намирах се пред гроб, пред малък гроб!