Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Моята любима плюшена играчка: Банжо.
Моята най-добра приятелка: сестра ми Малвина.
Марк прелистваше страниците. Бе направо като гръмнат. В тях откриваше не само призрака на един живот, но и на едно похабено земно присъствие.
Ръчичката ми: следваше рисунка на дланта, неясно чие дело.
Любимият ми цвят: синият.
Любимото ми занимание: да слушам музика.
Страниците сякаш танцуваха валс под пръстите на Марк.
Първият ми рожден ден: снимка на Лили, изрязана от някое списание, вероятно „Пари-мач“ или друго, а после без особено старание залепена между другите членове на семейство Дьо Карвил, докато обядват около масата. На масата има и торта с една свещичка...
Първата ми ваканция: същата снимка на Лили, залепена насред полето, между цъфнали тинтяви, а за фон – планински декор. Встрани позираше Малвина. Лъчезарно усмихната. Тук е на осем години и стъблата на цветята стигат до кръста ѝ.
По тила и главата на Марк лазеха тръпки. Малвина вероятно си даде сметка за това. Изтръгна книжката от ръцете му и каза:
– Видя всичко, нали? Тогава прибирам дневника!
От прозореца на салона Матилд дьо Карвил видя Марк, който с бързи крачки се отдалечаваше по алеята. Той, така да се каже, тичаше.
Тази хлапачка Малвина не е могла да устои и му е показала стаята, играчките, всичко. Бе забравила дядо си насред моравата като детска количка за игра, която детето оставя да се търкаля в дъното на градината през есента, а през пролетта я намира отново цялата ръждясала.
– Така му се пада! – изсъска Матилд дьо Карвил.
Видя, че Марк бе вече на портала на „Розре“, и се усмихна. Бързаше към баба си в Диеп. Бързаше толкова много, че нямаше време да отвори плика, а и се страхуваше да не ѝ се подчини. Когато прочетеше резултатите от ДНК теста, бедничкият Марк нямаше да остане разочарован.
Марк отвори портала и изчезна от погледа ѝ. Погълнаха го есенно обагрените корони на дърветата в Кувре и съседните градини.
Матилд замислено сновеше из притихналия салон. Не бе казала всичко на Марк Витрал. Не беше му споменала за последното телефонно обаждане на Гран-Дюк, нито пък за последното му разкритие от нощта на рождения ден. Телефонното обаждане променяше всичко. Гран-Дюк твърдеше, че е открил истината. Различната истина. И то – само като надникнал във вестник отпреди осемнадесет години!
Един от пръстите на Матилд докосна бял клавиш на бялото пиано.
Дали Гран-Дюк не бе блъфирал?
Скоро щеше да научи. Вече бе поръчала на секретарката на компания „Дьо Карвил“ ксерокопие на вестник „Л’Ест репюбликен“ от 23 декември 1980 година. Щеше да го има до вечерта, ако въпросната секретарка притежаваше минимално старание и гъвкавост. Бе поискала да ѝ го донесат лично, с куриер. Бе изразила пределно ясно волята си и момичето не се бе противопоставило. Трябваше да изчака няколко часа. Тогава щеше да знае дали Гран-Дюк я бе излъгал и дали всичко наистина бе приключило.
Матилд дьо Карвил седна на табуретката пред пианото и постави ръце върху клавишите. Не бе свирила от години и пианото стоеше ненужно като инвалид, всъщност – като всичко останало в тази къща.
Да, след няколко часа всичко щеше да бъде свършено. Три резки ноти разкъсаха мълчанието. До, фа, сол.
Всичко щеше да свърши, но не и за Малвина.
Каквото и да се съдържаше във вестника, каквото и да бе открил Гран-Дюк, каквото и да прочетеше Марк в тетрадката или в съдържанието на плика, Лиз-Роз щеше да продължи да живее в болното съзнание на Малвина. Щеше да живее като кукла в очите на малко момиченце. Само че това момиченце криеше пистолет в количката с куклата си и бе способно да убие всички, които се осмеляха да му кажат, че в количката разхожда мъртва играчка, безжизнен труп от пластмаса.
31
2 октомври 1998 г., 13 часът и 29 минути
Марк вървеше с бързи крачки по улица „Шмен де Шо Солей“. Помисли си, че по всяка вероятност улицата е била наречена така, преди дърветата в Кувре да пораснат. В момента тази обсипана със зеленина частица от буржоазния рай по-скоро би трябвало да носи името „Студени сенки“.
Марк с облекчение навлезе в предградие Кувре и видя пред себе си сивата камбанария на църквата, триъгълния знак „Внимание, училище! Карай бавно!“, кафявите указателни табелки на местните училища и спортни школи като училище „Франсис и Одет Тейсет“ и спортна зала „Давид Дуйе“. Особено го зарадва срамежливият слънчев лъч, който упорито се опитваше да пробие покритото с памучни облаци небе.