Последната кралица на Индия
- Автор: Моран Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната кралица на Индия». Краткое содержание книги:
— Никога досега не съм виждала това място толкова пусто и тихо — изрекох потресена. Сякаш целият дворец беше изоставен. Докато вървяхме към стаята на кралицата, най-сетне зърнахме в коридора един слуга и го спряхме.
— Какво става? Къде са всички?
Старецът се взря в нас и попита:
— Вие откъде идвате?
— От Барва Сагар! — избухнах. — Какво става тук?
Слугата бързо отстъпи назад, леко обиден.
— Раджата е болен — изрече. — Срина се на сцената в театъра си преди три вечери — прочисти гърлото си и след известно време добави: — Рани извика някакъв британски лекар.
— Къде е той сега? — попитах, изпълнена с огромна тревога.
— В покоите си — отговори старецът, загледа се в мен и допълни: — Вие да не сте шримати Бхосале?
— Да, аз съм!
— Рани заповяда веднага, щом се върнете, да отидете при нея в покоите на раджата!
Обърнах се към войниците, притиснах ръце в намасте и изрекох:
— Благодаря ви, че ме придружихте в този дълъг път!
Старият слуга ми направи знак да тръгна след него. Поехме по величествено изрисуван коридор, който ни отведе до изящно резбовани дървени врати. Слугата бутна вратите и изчезна, като ме остави сама с няколко стражи. Когато се върна, съобщи:
— Няма да влизате по-навътре от приемната зала. Рани ще ви чака там.
Предстоеше ми да вляза в личните покои на раджата. Малцина можеха да се похвалят с това.
Старецът задържа вратата за мен и аз влязох.
Единствената дума, с която мога да опиша видяното, е „грандиозно“. Но напълно безвкусно. Стените бяха червени, но толкова лъскави, че веднага ми подсказаха, че бояджиите са използвали един трик, който жените от Барва Сагар използват — втриват в тях цветове от хибискус, за да им придадат блясък. От тавана, изрисуван със звезди в златно и жълто, висеше крещящо натруфен полилей. Мебелите бяха сребърни. Тапицерията на канапетата и възглавниците беше яркосиня. Истинско насилие над човешките очи.
В следващия момент се появи рани. Изглеждаше напълно съсипана. Поклоних се дълбоко и притиснах ръце в намасте.
— Ваше височество, толкова…
Тя прекъсна с жест опита ми за съчувствие и изрече, още преди да бях попитала:
— При него е доктор Макигън. Може да му се има доверие.
— Какви са симптомите?
— Повръщане, летаргия, липса на апетит. А снощи изведнъж престана да чувства краката си. Сякаш беше парализиран, точно като Дамодар. Неговият личен лекар подозираше отрова, но слугата, който опитва храната му, е жив и здрав — отговори делово кралицата.
В този момент чухме гласа на раджата — така ясен, сякаш стоеше на сцената.
— Няма да позволя на някакъв англичанин да се грижи за мен! — изкрещя. — Махай се! Вън!
Вратите към спалнята пак се отвориха и при нас се появи английският лекар. Излъчваше невъзмутимо спокойствие. Гласът му беше тих и съчувствен, когато изрече:
— Извикайте майор Елис! И обмислете сериозно какви стъпки ще предприемете за собственото си бъдеще и това на Джанси! Раджата е много болен, ваше височество!
Кралицата изчака излизането на лекаря, след това покри лице с ръце.
— Какво ще правите сега? — осмелих се да попитам. Раджата не можеше да е чак толкова зле, след като имаше сили да крещи.
— Не знам — въздъхна тя. — Най-важният въпрос сега е: как британците дефинират понятието „наследник“!
Детето беше взето от майка му в петнайсетия ден на октомври. Помня датата, защото тогава светеше ловджийската луна — единственото пълнолуние през октомври. Беше ярка и червена като гигантски рубин. Наблюдавах я от двора пред стаята на кралицата, когато чух писъците. Звукът беше толкова жалостив, че веднага се втурнах вътре да видя какво става.
Рани беше заобиколена от трима съветници, а в скута си държеше момченце. То беше на не повече от три годинки и по пухкавите му бузки се стичаха сълзи. Долната му устна беше обърната и то непрекъснато викаше майка си.
— Сита, запознай се с Ананд — рече рани.
Другите дургаваси също се втурнаха и всички се вторачихме в малкото момченце. Бездетната кралица беше направила бездетна друга жена.
Шри Бхакти пристъпи напред и съобщи:
— Официалното осиновяване ще се състои утре!
Двайсет минути преди обяд кралицата се появи, облечена в лилаво сари и жълти бижута. Носеше момченцето, което изглеждаше вече по-спокойно. Запитах се кога ли ще спре да се оглежда и да търси майка си, нощ след нощ.
Тихата ни процесия потегли към Дурбар хол, където раджата вече ни очакваше на трона си. Беше подпрян с няколко възглавници и изглеждаше изключително зле. Беше изгубил значително количество килограми. От двете му страни стояха стражи, готови да го хванат, ако се залюлее.