Внезапни завършеци

— Хоралд ни каза да те очакваме.

Той се усмихна и извади меча си.

Шев винаги бе мразила битките. Криеше се от тях, опитваше се да се измъкне с приказки, опитваше се да се откупи. Избягваше ги, скатаваше се и с позорна честота наблюдаваше как Джавра се бие вместо нея.

Но Хоралд Пръста я беше тласнал до предела и повече нямаше накъде. Тя измъкна малкия арбалет и се прицели. Очите на кривоносия мъж се разшириха.

— Каза ли ти да очакваш и това? — попита тя и натисна спусъка.

Тетивата звънна, стрелата нервно се завъртя и се изгуби в тъмнината над водата, като ги остави да се гледат втренчено и някак изненадано.

— Ха. — Кривоносият си прочисти гърлото. — Мисля си…

Ако беше научила нещо от Джавра, то беше, че когато се стигне до схватка, най-добре е да се мисли колкото се може по-малко. Тя запрати арбалета по главата му и го улучи точно над окото. Мъжът изохка, политна назад и се блъсна в следващия мъж, лампата му падна на камъните и разплиска по пътеката горящо масло.

— Мамка му! — извика другият и започна да удря с ръце пламъците, които плъзнаха по крачола му.

Шев се хвърли напред, като сваляше ремъка от дръжката на мечояда, докато кривоносият се изправяше; измъкна го от ножницата и щом очите на мъжа се фокусираха върху нея, ръката ѝ се стрелна нагоре, точно когато той замахна с меча си към нея. Стоманата застърга, когато острието попадна в назъбените челюсти, и тя завъртя китката си с ръмжене. Яростният вик на кривоносия премина в изненадано хриптене, когато мечът му се счупи точно под дръжката, и той залитна напред. Но не успя да стигне далеч, защото юмрукът на Шев се заби в корема му и той се преви надве с пъшкане. Тя го халоса в тила с такава сила с дръжката на мечояда, че той излетя от ръката ѝ и се затъркаля по пътеката.

Видя, че към нея лети тежък боздуган, инстинктивно се наведе и причиненият от него вятър само разроши косата ѝ. Завъртя се, докато той профучаваше покрай нея и се удряше в парапета, продължи да се върти, като нададе силен вик и вдигна крак за страничен ритник. Петата ѝ нямаше да попадне по-точно в главата на дебелака дори ако го бяха репетирали предварително. Ударът отлепи краката му от земята, от лицето му изригна впечатляващ фонтан от кръв и зъби, той се преметна във въздуха и падна от пътеката. Удовлетворяващата поредица от удари и грохот, която се чу отдолу, позволяваше да се предположи уверено, че той е паднал върху покрива на пристройката в двора на крепостта, а след това е пропаднал през него.

Проблесна метал и Шев отскочи назад. Кльощав мъж с родилно петно около едното око се опита да я промуши и тя отново отскочи. Той носеше нелепа триъгълна шапка на авантюрист и несъмнено действаше от позицията на майстор фехтовач, след като бе успял да загаси пламъците върху крака си. Шев смяташе, че винаги трябва да се възползва от претенциите на противника си, затова, когато той вдигна меча си, тя се сви като безпомощна жертва и вдигна ръка над главата си, сякаш за да се защити от удара, докато с другата бръкна в торбичката на колана си. Видя гнилите му зъби, когато мъжът се усмихна, убеден, че мечът му ще отсече ръката ѝ. Колко приятно бе да види гримасата му, когато вместо това острието издрънча в металните пръчки под ръкава ѝ и отскочи настрани. Мъжът изгуби равновесие и тя пристъпи към него, извади свитата си в юмрук ръка, разтвори дланта си и издуха праха в лицето му.