Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
Лицето на Алансон грейна.
– Винаги имаш толкова добри идеи! – каза той.
Янсон се засмя, затвори вратата на склада и я заключи. След това двамата отново се качиха в колата за обичайната разходка до контейнера за боклук и бюрото за изгубени вещи.
46.
Марта се стресна от звъна на будилника. Беше шест и половина. Повечето възрастни хора имаха навик да се събуждат рано сутринта, но не и Марта. За нея този час не беше богоугоден – беше време за птички, злодеи и непослушни младежи, които все още не са си легнали.
Тя неохотно се надигна от леглото, взе душ и се облече. Когато надзирателите я пуснаха да излезе от килията в седем часа, тя се повлече към кухнята в дъното на коридора. Там нямаше кухненски плотове, нито модерни уреди. Всъщност може би така беше по-добре; иначе само щеше да се обърка. Извади мляко, шунка и нарязано сирене от хладилника, а в шкафа намери овесените ядки и мюсли. Чашите и чиниите бяха на лавиците над умивалника, а в чекмеджетата отдолу бяха приборите. Докато се прозяваше, тя свари яйца, приготви овесени ядки (по старомодния начин – в тенджерата), подреди масата и извади хляб, масло и мармалад. Когато свърши, Марта тежко се отпусна на един стол с чаша кафе в ръка. Но не беше сложила прибори за Лиза – момичето с дъвката. Нейното място в късия край на масата беше празно.
Момичетата влязоха едно след друго и Марта им се представи. Те я поздравиха, седнаха и се заеха със закуската. Всички се хранеха мирно и тихо и когато Лиза влезе с гръм и трясък, вдигнаха поглед към нея. Отдалече се познаваше, че момичето беше в лошо настроение – което стана още по-лошо, когато видя, че никой не е сложил прибори за нея.
– Къде ми е чашата?
– Предполагам, че е в шкафа – отговори Марта.
– Тогава я сложи на масата – нареди Лиза.
– Чиниите са на най-горната лавица, а на долната ще намериш чашите за кафе. Стъклените чаши са над умивалника.
Момичетата бяха спрели да се хранят и в кухнята цареше мълчание. Марта си ядеше овесените ядки и бавно разбъркваше кафето си. Във въздуха тегнеше осезаемо напрежение, но Марта беше твърде стара, за да се тревожи за такива неща.
– Донеси ми чашата и ми сложи прибори! – изръмжа Лиза.
– Може би ще го направя утре, но зависи от теб. Много държа на доброто отношение на хората.
Лиза блъсна чашата на Марта и кафето й се разля по масата. Възрастната жена, която очакваше нещо подобно, спокойно си напълни чашата отново и продължи да си яде овесените ядки. После се обърна към момичето, което седеше до нея.
– Сутрин винаги ли е толкова кисела?
Отговор нямаше. Някой се прокашля, нечия лъжица издрънча в чинията и момичетата се спогледаха мълчаливо. В следващия миг Марта усети как някой дръпна стола й, сграбчи я за блузата и я вдигна на крака.
– Кафе! – изрева Лиза.
– Има и чай – отговори Марта и внимателно свали ръцете й от яката си.
Момичетата ахнаха, после едно от тях се разкикоти и скоро всички започнаха да се смеят. Лиза я гледаше така, все едно искаше да я убие намясто, но Марта знаеше, че няма какво да направи. Момичето командваше другите, като ги заплашваше със саморазправа на душовете, но с Марта беше различно. Ако пребиеше една почти осемдесетгодишна жена, самата тя щеше да загуби от това. Лиза го разбра, както и всички останали в кухнята.
– Вземи си закуската, Лиза, а след това аз ще измия съдовете – каза Марта.
Момичето се престори, че не я чува, но си взе чаша, наля си кафе и седна в късия край на масата. Без да каже и дума, тя си направи сандвич с масло и сирене, а след като си изпи кафето, стана и излезе. Марта я проследи с поглед, като се питаше как и кога Лиза ще си отмъсти.
47.
Петра дремеше в метрото, когато забеляза заглавията във вестниците за големия обир на картини от Националния музей. От последната кражба не бяха минали много години и тя се зачуди дали и тази не беше работа на същите крадци. Веднага си купи вестник, но остана разочарована от статията, която не съдържаше никакви подробности. От полицията пазеха мълчание и първоначално дори не бяха обявили кои картини са откраднати.
Петра не следеше случая отблизо, защото имаше други проблеми – двамата с приятеля й се бяха скарали жестоко, а освен това имаше много да учи за изпити. Просто нямаше време да следи новините и дори работата й като чистачка в хотел „Гранд“ за известно време отиде на заден план, защото беше прекалено заета. Едва след като изпитите минаха, тя оправи нещата с приятеля си. Бяха си поговорили сериозно и бяха решили, че след стреса покрай изпитите и двамата заслужават почивка. Затова заминаха за Испания с един чартърен полет в последния момент. След като Петра се върна, добре отпочинала и с привлекателен слънчев загар, тя отново се зае с работата си на непълно работно време в хотел „Гранд“.