Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Арн, разбира се, беше на различно мнение. Той считаше, че победата при Монжизар доказва, че Бог беше опазил тези, които със своята вяра бяха по-близо до него. Християните толкова често биваха пощадявани, че нямаше как това да стане без Божията намеса. Газа беше спасена, защото пред Саладин стоеше много по-важна цел. Войниците пред Ашкелон не бяха достатъчно. Вместо да тръгне направо към Йерусалим, Саладин остави армията си да се пръсне и да се отдаде на плячкосване. В Монжизар мъглата позволи на този, който оглавяваше най-малката група воини, да спечели битката. И сякаш това не беше достатъчно, Арн и братята му имаха нечувания шанс да застанат на мястото, към което идваше мамелюкската армия. Но и това сякаш не стигаше, та тамплиерите удариха там, където враговете им най-трудно биха могли да се защитят и да се прегрупират така, че да преминат в нападение.

Всичко това бе твърде много, за да бъде обяснено с късмета или с бойните умения на войската. То беше доказателство, че вярата в Иисус Христос беше правилната вяра, и че Мохамед, Господ да е с него, беше вдъхновен пророк, но не и изразител на висшата истина. Как по друг начин би могло да се обясни чудото при Монжизар?

Емирът Муса все пак се опита да си го обясни. Когато Бог видял, че носителите на истинската вяра ще бъдат победени от християните, които бяха хора като всички останали, и въпреки това бяха хората, които са най-близо до истинската вяра, Той бе решил да обърне гръб на всички тях и да не помогне нито на едните, нито на другите. След това ходът на събитията е бил определен от човешка грешка, а не от Божията воля.

Притежателите на истинската вяра (правоверните) бяха допуснали множество грешки, които Ал Гути им напомни. Те се бяха надявали да спечелят войната, много преди първата истинска битка да започне. Подобна горделивост винаги биваше наказвана по време на война, както в големите, така и в малките дела. Старите воини сигурно разполагаха с примери за хиляди погрешни решения и хиляди случайности, които в крайна сметка бяха довели до смъртта или до живота. Винаги беше така. И не се ли смятаме за прекалено важни, мислейки си, че Бог се намесва във всички наши малки битки. Очевидно това не е вярно. Ако беше така, Той никога нищо друго нямаше да върши, освен да тича от война на война, от битка на битка. Що се отнася до Монжизар, там ставаше дума за банална смесица от причини. Събитията се бяха развили по този начин: от една страна — поради човешката самонадеяност, а от друга — поради пътищата на съдбата.