Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
Пошегува се все пак кратко с обляния в пот брат Гилберт, който някога също е бил цели дванадесет години тамплиер в Светите земи, и му напомни за забраната в правилника по отношение на всяко ненужно миене. Думите му силно разсмяха брат Гилберт, който отговори, че от всички правила това, което изисква да смърдиш като свиня, е може би най-трудно разбираемото. Постановявайки го, свети Бернар сигурно е смятал с бездънната си мъдрост, че сарацините силно ще се уплашат от един смърдящ противник.
Брат Гилберт отиде да се измие и да облече бялата си риза, а Арн тръгна да потърси Ескил. Намери го да разговаря на няколко езика едновременно с група жонгльори и свирачи на флейта и барабани, пристигнали от Скара с четири волски коли. Изглежда обаче трудно се разбираха помежду си, а ставаше въпрос за паричното възнаграждение и заплащането в натура на тези хора. Когато стана ясно, че водачът на групата е родом от Прованс, Арн дойде на помощ на брат си и се разбраха както за броя на сребърните монети, така и за количеството бира и месо, които ще им бъдат дадени. Спогодиха се също да изградят лагера си малко по-встрани. След като и двете страни останаха доволни, жонгльорите веднага откараха колите си на договореното място.
После Ескил отведе брат си в брачната стая, разположена отделно, в западната част над голямата зала. Показа му, че в нея се влиза по две стълбища — едното от едната страна за младоженеца, другото, отсреща, за младоженката. Показа му и дрехите, които трябва да облича по време на различните фази от сватбената церемония, тъй като военните си одежди може да носи единствено когато отиват да искат невестата. Обясни му, че сватбената му премяна е в син и сребрист цвят, изработена от плат, какъвто обикновено носят жените. За ергенската вечер са му приготвили широка бяла пелерина с ръкави до лактите, а за отдолу — синя туника от сърнешка кожа, панталони до коленете от необработена кожа и меки кожени обувки с калцуни. При всички случаи обаче задължително ще бъде и с неразделния си меч.
След всички тези обяснения относно облеклото Ескил въздъхна така, сякаш нещо много спешно му бе дошло на ума за стотен път през този ден. Бяха само шестима за ергенската вечер — ярл Ерик, Стуре Йонсон от рода Поле и четиримата Фолкунги — Арн, Магнус Монешьолд, Фолке Йонсон и Торгилс. Трябваше обаче да са седем. Необходимо бе да се намери още един ерген, който да не е от Фолкунгите.
Арн изрази съжаление, че не може да помогне в случая, тъй като има съвсем бегла представа за подобен род вечери с изключение на очакването да бъде изпито, съвсем не по християнски, огромно количество бира. Ескил с трудно удържано търпение му обясни, че това е един вид начин за сбогуване с волния ергенски живот, една последна нощ в компанията на неженени млади мъже, преди да се обърне страницата на младостта.
За да обезоръжи ироничната усмивка, която видя да пробягва по устните на Арн, той добави, че младежите вече съвсем не са деца и че младоженецът е на достойна възраст и има син и племенник между тези, които ще отпразнуват събитието заедно с него. Никога по-рано не се е представял такъв случай и понеже някои от младежите, особено Ерик и Магнус Монешьолд, са доста ловки и много добре владеят оръжията, тази вечер сигурно няма да е лишена от любопитни случки.
Тогава Арн с въздишка предложи седмият да бъде брат Гилберт, който е най-добрият му приятел след Ескил. Никой не може да го заподозре, че е Фолкунг, най-вероятно е девствен, повече поне от тези млади петлета.
Ескил изсумтя, изтъквайки, че един бивш монах рискува да предизвика много повече смях отколкото възхищение по време на игрите, с които трябва да се отбележи вечерта.
Неодобрявайки отговора и намирайки го толкова неприятен колкото и мисълта да се огъне пред нравите и обичаите, Арн невинно попита с какво младите петлета са по-добри от брат Гилберт.
Ескил уклончиво отговори, че ще има седем игри, три от които на кон с различни оръжия и онзи, който победи останалите, ще се покрие с вечна слава. Ще бъде жалко, ако някой и най-вече толкова близък приятел като брат Гилберт вместо възхваляван да бъде жестоко осмян.
Арн седна за момент върху брачното ложе, но не поради причината, която Ескил предположи. Нямаше никакво намерение да участва в подобни игри заедно с тези нерешителни сополанковци, а още по-малко да ги нарани. С неприязън си спомни за деня, в който крал Ричард Лъвското сърце бе насърчил един от младоците си да предизвика с копие в ръка един тамплиер. Подобни изхвърляния обикновено приключват твърде зле. Момчетата трябва да бъдат възпитавани и обучавани на много други неща, а не да бъдат карани да участват като противникова страна в рицарски турнири. Примири се обаче с мисълта, че брат му трудно ще разбере тези му доводи.