Хамилтън: Кодово название Coq Rouge
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Хамилтън #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-8308-18-2
- Переводчик: Мариян Петров
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Хамилтън: Кодово название Coq Rouge». Краткое содержание книги:
Приблизително така мислеха подобни типове. Андерс Хедлунд съвсем не бе обикновен ляв активист и вероятно — много нетипичен активист на пропалестинското движение. И бе много правилно, че се бе озовал в групата на четиримата от Хегерстен. След него щеше да се повлече дълга опашка. Освен това в него бе и пълнителят за АК-47. Най-сетне сякаш всичко се връзваше.
На Апелтофт не му се наложи да уговаря дълго Фристед, за да докаже правилността на изводите си. Ако тази девойка, Петра, членуваше в някаква конспиративна група, то нямаше да й стане по-лесно, след като научи, че са заловени още десет човека. Единственото възможно обяснение за това бе изводът й, че самата тя и момчето й са хванати просто с другите. Освен това бе заявила, че пълнителят, разбира се, е развален. До същия изход бе стигнал веднага и Хамилтън. Така че всичко си бе съвсем логично.
— Нали дъщеря ти работеше в аптека? — усмихна се Фристед.
— Така е и не отричам, че това повлия в известна степен на решението ми — отговори му смутено Апелтофт. — Тя обаче не лъже.
— Разбира се, че не лъже. Не съм си го и помислял — каза бързо Фристед. — Да влезем още веднъж в стаята за разпити, а?
Те имаха два варианта за разговор, но се отказаха от тях, след като се изкачиха в следващия отдел, където течеше разпитът. Анелис Рюден бе в депресия, бе станала апатична и не отговаряше, когато се обръщаха към нея. Освен това полицейският лекар я бе натъпкал с успокоителни таблетки, така че едва ли можеше да се разчита на нея. Само се усмихваше на всичките въпроси.
Андерс Хедлунд, момчето с “голямата опашка”, също седеше в килията си. Той продължаваше да се ежи и отказваше да си има работа със следователите. Дори не поиска да приеме необходимите му неща — прибори за бръснене и други такива. Оставаше само приятелят на Анелис — Нилс Ивар Густав Сунд — двадесет и седемгодишният ветеран на пропалестинското движение.
Разпитващите го сътрудници само свиха рамене, когато Фристед и Апелтофт ги попитаха за положението. Момчето, говедото му с говедо, плачело, призовавало родителите си и момичето си и ругаело. Трудно било да се измъкне дори и една-едничка разумна дума от него.
Видът на Нилс Ивар Густав Сунд съответстваше точно на това описание — небръснат, чорлав, със зачервени очи и изпокъсани дрехи. Говореше с фалцет. Фристед представи себе си и Апелтофт и обясни, че именно те се занимават с разследването на делото за убийството.
Момченцето, по-точно, мъжът, изглеждащ като момченце, не бе натъпкан от полицейския лекар с лекарства, но се държеше така, сякаш се бе нагълтал с таблетки. Говореше несвързано, объркано, като думите изскачаха от него някак си без ред, дори когато не го питаха нищо; крещеше, че се страхува от килията и не иска да го затварят.
Този път разговорът трябваше да бъде започнат от Апелтофт, а на Фристед му предстоеше да седи отстрани и да наблюдава. Апелтофт обясни, че по принцип е възможно да се избегне изолацията, като е необходимо само да се помогне на следствието. Това обаче не мина и Апелтофт стана “зъл” и “нахален”, а след това излезе “ядосано” от стаята. Дойде редът на Фристед. Той играеше ролята на доброто и разбиращото всичко ченге, отнело делото от “лошото” ченге, и започна със стандартните похвати, но и при него не се получи нищо.
Фристед излезе от стаята и поговори със следователите, които още не знаеха за подозренията в търговия с крадени вещи, в продажбата на наркотици и за стереоуредбата. Фристед успя да уговори колегите си да опитат още веднъж. След това влезе отново в килията, преструващ се на мил, но отново не се получи нищо. Тогава си размениха местата, като влезе Апелтофт и изигра “лошото” ченге. (Предпоставка за тази елементарна техника бе това, че разпитваният бе новак, защото тази психологическа атака не действаше на опитните престъпници, които бяха добре запознати с тези похвати.)
— Да опитаме още веднъж. Напи познаваш момчето, осигуряващо ти хашиш? А стереоуредбата? Казва се Абделкадер, живее в Сьодертеле, а сега ще е в затвора за няколко години. Знаеш ли за това?
Сунд млъкна. Изстрелът попадна в целта.
— Защо сте от един отбор с него? Знаеш ли какво оръжие имаше в дома си? Не ми прави гримаси, а отговаряй, за да приключваме с това! Аз нямам толкова много свободно време, с колкото разполагат колегите ми, е!