Хамилтън: Кодово название Coq Rouge

Преглеждайки редиците книги, той ту кимаше одобрително, ту изхъмкваше язвително. Отначало видя онова, което и очакваше, тоест Фенон[59], Жан-Пол Сартр, Стефан Бекман[60] и Йоран Палм[61] — “паметните знаци” на втората половина на XX век в Швеция.

Имаше обаче и нещо друго. Особено интересни изглеждаха два малки отделения от библиотеката. Първото, състоящо се от седем-осем, се отнасяше за Кропоткин[62].

Подобна литература не се задържаше на лавиците на представителите на “левите сили”, защото класическата теория за хвърлянето на бомби попадаше в разред “случайни” дори и по времето на руската революция. Едва ли учител от средно ниво по основни предмети “история и шведски език” би имал повод да преподава класически анархизъм.

На лавиците бе останала и почти цялата литература на немски език. Никой от групата по завладяването не знаеше немски. Карл не само си спомни това, но и провери в списъка й. Цялата конфискувана немска литература бе вече отбелязана с нещо като червени звездички, в смисъл — “политически неблагонадеждна”. Десетина книги с гладки корици обаче, издадени от някакъв си Freie Universitet in Bremen[63], бяха останали на полиците. Бяха материали, оправдаващи от идеологическа позиция фракцията “Баадер-Майнхоф” и подобните й организации. Такова нещо не можеше да се купи в Швеция, дори и в книжарниците-кафенета на “левите сили”. Сигурно всички щяха да ги сметнат за “мръсна литература”.

Карл прегледа също така и годините на издаването на отделните книги. И се получи приблизителната картина на това как традиционно “ляв” интелектуалец, започва след години не само да се приближава до нетрадиционни идеи, към тероризма като идеологическа конструкция, но и да навлиза в психологията, тълкуването на сънища и екстрасенсориката.

Над голямата модерна двойна спалня от IKEA[64] висеше изрезка от вестник без текст, представляваща снимка на млад човек с белезници. Нещо привлече Карл към снимката и той я заразглежда по-внимателно, откривайки, че белезниците бяха американско производство. И тогава си спомни. Имаше един такъв шведски активист на борбата за мир, осъден някъде в САЩ за това, че той и други “борци” се вмъкнали на територията на един завод и изцапали с кръв някакво оборудване за производство на ядрено оръжие.

“Да се премине към непосредствени акции — помисли си Карл. — Да се бие така, че да се вижда и чува. Да се бие по слабите места. Да се предизвикват репресивните тенденции във властта, като тя бъде принудена да свали маската си и да покаже истинското си кърваво лице. Да се работи на малки групи. На никого да не се има доверие. Да се използва тълпата за скриване в нея. Да не се отделя от нея, като се упражняват необичайни професии или странни норми на поведение… — усмихна се иронично и продължи да си спомня: — Да се заобикаля контролът на държавата над средствата за масова информация, като се принуждават от време на време последните да информират обществеността за вашите собствени “театрални” акции и за резултатите от преследванията и отмъщенията.”