Обединени от божества
- Автор: Лало Джоузеф Р.
- Серия: Книгата на Дийкън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG-BOOKS
- ISBN: 9789542989172
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обединени от божества». Краткое содержание книги:
Втората книга от трилогията Книга на Дийкън продължава историята на младата Миранда селесте. Усъвършенствала магическите си умения и твърдо решена да сложи край на войната, опустошаваща родната й земя, девойката се отправя в търсенето на петимата орисани от съдбата Избрани. Всеки нов воин е нова стъпка към мира, но дали Миранда ще съумее да се справи с очаквщите я предизвикателства?
Мин яростно въртеше глава. Зъбите й стържеха, пропукваха и накрая успяха да натрошат камъка. Ръката на метаморфозиращата падна на земята и се строши. Етер бавно се обърна, пускайки Миранда на земята. Едновременно с падналия си крайник се превърна във вятър, съедини се с него и с видимо усилие прие човешката си форма.
— Но докато не акумулирам по-значителни количества сила, ще ти позволя да останеш край мен, стига да ме увериш, че животното, което така настояваш да задържиш, може да се контролира.
— Мин ще се държи прилично — рече Миранда, изправяйки се на крака.
— Визирах най-новото попълнение в менажерията ти — поправи Етер.
— Мен ли има предвид? — попита Айви.
— Така мисля — отговори момичето.
— Тя е зла — нацупи се малтропът.
— По този въпрос няма да чуеш оспорвания от моя страна — съгласи се Миранда. — След като ще се присъединиш към нас, ще ти е нужно нещо по-топло от парцалите, които носиш сега. Държаха ли някакви допълнителни твои дрехи?
Айви сви рамене.
Миранда се замисли за миг, неохотно припомняйки си разположението на Епидимовия форт. По време на бягството си бе попаднала на няколко склада, които за кратко бе преценила като скривалища. Може би и тук имаше такива. Айви все трябва да бе носила нещо, когато е била доведена тук.
Девойката пое нагоре по стълбите, сподиряна от ентусиазираните Мин и Айви. Етер ги последва, създавайки още един слой дрехи, за да предпази тази форма от студа, срещу който бе толкова беззащитна. Това изискваше далеч по-малко усилия от изменянето й по такъв начин, че слабостта да бъде отстранена. За кратко възнамеряваше да каже на Миранда да накара дракончето си да я залее с пламък още няколко пъти, за да се възстанови и да поеме на път без глупавото момиче, но това щеше да бъде прието като молба за помощ. А мисълта подобно нисше създание да си мисли, че е успяло да помогне, бе достатъчно неприятна, за да предпочете изчакването на по-независим метод на възстановяване.
Айви с интерес оглеждаше останалите етажи, взирайки се в решетките и килиите сякаш никога не ги бе виждала. Девойката откри първия склад. Оръжия и брони за близниците. Женският малтроп се хвърли вътре, развълнувана от новите неща. Скоро след това дотича обратно, понесла огромна сопа, която би трябвало да е прекалено тежка за нея. А Айви я размахваше с лекота.
— Може ли да взема това? — запита тя.
И без да се обръща, Миранда можеше да почувства суровия поглед на Етер. Ако новоприсъединилата се представляваше опасност, най-добре да не й позволяваха да се въоръжава. Но пък ако искаха да има някаква полза от нея, трябваше да може да се бие, а за целта щеше да се нуждае от оръжие. Миранда огледа сопата. Подобно примитивно оръжие изглеждаше не на място в ръката на Айви. Бе голямо колкото крайника й, обвито с желязо и метални шипове. Жестоко оръдие на войната, а Избраната го държеше като че е играчка. Миранда прогони мисълта, че това невинно създание можеше да представлява нещо, от което да изпитва страх.
— Само ако внимаваш с него — реши Миранда, спирайки за миг, когато осъзна, че звучи като майка.
— Благодаря! — възторжено-мелодично изрече Айви и отново отърча да разглежда.
Бавно си проправяха път през етажите, които носеха по-сериозни белези от битка. Всъщност това важеше единствено за Миранда. Айви се движеше сред отломките с грацията на танцьор, дори и с огромната сопа в ръка, а Мин се чувстваше като у дома си. Етер изхаби част от прясно възстановената сила, за да се втурне мигновено на повърхността под формата на вятър.
Близо до повърхността Миранда откри разрушените остатъци от втори склад. Имаше поне няколко неща, които можеха да бъдат полезни — несъмнено представляваше помещението, където се съхраняваха вещите на затворените. Макар да й се наложи да рови дълго, Миранда намери втора манерка и чанта, както и малко дрехи. Голяма вълнена риза и чифт панталони, приблизително нужния размер, съответно в сивкавобяло и сиво. Едно от вездесъщите сиви наметала, също прекалено голямо, довърши комплекта. Одеждите подхождаха на Айви. Увисналите свободно ръкави допълваха детинското й поведение.
На следващия етаж се намираше ветровитото поле. Миранда хвърли поглед към снега и леда, припомняйки си внезапно, че през настоящия ден бе спала твърде малко и се бе напрягала прекалено много. Мисълта да прекара нощта върху замръзнала твърд не бе особено съблазнителна. Реши, че е най-добре да отдели няколко часа сред форта, който все пак предоставяше известно убежище. Парчета от натрошени носещи греди бяха събрани за наклаждането на огън, от който Етер моментално се възползва. Запалването на подпалките с драконов дъх и превръщащата се в огън жена бяха станали обичайна гледка за Миранда, но Айви наблюдаваше удивена.