Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
Последваха Кармен по коридора. Направи им впечатление, че жилището е основно почистено и миризмата на развалена храна е изчезнала. В малката дневна видяха нови мебели и плазмен телевизор, които не бяха тук при предишното им посещение.
— Хей, какво е станало? — смаяно попита Чапман.
— Видяха по телевизията какво се случи с чичо Фреди и дойдоха да ми помогнат — каза Кармен. — Почистиха къщата, купиха ми разни неща. Много мили хора.
— Кои са те? — попита Стоун.
— Ами и те са от телевизията.
— Моля?
— Казаха, че зрителите правят дарения. Дадоха ми много неща, например това. — Тя посочи големия телевизор. — Чичо Фреди щеше да го хареса много. Обичаше да гледа футбол. Почистиха и стаите, редовно идват да ме проверяват. — Кармен почука с патериците си по пода. — Казаха, че ще ми помогнат и за лечението. На първо време ще ми купят нови патерици…
— Това е чудесно — рече Чапман.
— Какво ще пиете? — попита Кармен и с горда усмивка добави: — Сега имам много неща за пиене.
И двамата отказаха.
— Значи оставаш тук, така ли? — поинтересува се Стоун.
— Не знам. Трябва да помисля. Казаха ми, че ще има служба за чичо Фреди. Трябва да съм там. На нея ще присъстват и вашият, и нашият президент. От Мексико. Ще отида, въпреки че нашия не го харесвам особено. А после ще реша какво да правя. — Тя огледа стаята. — Много харесвам това място. И новите си неща.
— Значи може би ще останеш? — подхвърли Стоун.
— Възможно е, да — кимна тя. — Бих могла да довърша образованието си. В Мексико работех в един лекарски кабинет. Владея компютър и машинопис, английският ми е добър. Ще си намеря работа и нови приятели.
— Това е напълно възможно — окуражително каза Стоун.
— Но моето семейство иска да се върна у дома. Казват, че тук живея в лош квартал.
— Сама трябва да решиш какво искаш — обади се Чапман. — Животът си е твой. Винаги можеш да смениш квартала.
— И да взема всичките си нови неща? — колебливо я погледна Кармен.
— Абсолютно — кимна Стоун. — Лично аз ще ти помогна да ги пренесем.
— Наистина ли? — учудено го изгледа тя.
— Да.
— Вие сте странни държавни чиновници.
— Такива сме. — Чапман хвърли кос поглед на Стоун. После двамата си тръгнаха с обещанието скоро да се върнат отново.
— Откъде изскочи? — попита Стоун, след като излязоха на улицата.
— Проследих те — отвърна тя. — Беше ми адски трудно с високите токчета. Ти ходиш много бързо.
— Защо ме проследи?
— Защото исках да ти кажа, че си прав.
— Значи този път истината, така ли?
Чапман пъхна ръце в джобовете си.
— Райли Уийвър и сър Джеймс работят заедно — изрече на един дъх тя, после рязко спря и поклати глава. — Господи, дори не мога да повярвам, че ти го казвам! Наруших всички правила, на които са ме учили в МИ6!
— Няма страшно — успокои я Стоун. — Правилата в тези институции и бездруго са прекалено много.
— Лесно ти е да го кажеш! — гневно отвърна тя.
— Защо работят заедно? С каква цел?
— Доколкото ми е известно, идеята не е била на сър Джеймс.
— Значи са го принудили?
— Той спомена, че вашият президент е близък приятел с нашия премиер. А Америка е суперсилата, на която всички се подчиняват.
— А защо не биваше да ми казваш?
— Уийвър се страхува от теб. Това се потвърждава от всичко, което чух и видях.
Ако знае какво съм причинил на предшественика му, със сигурност щеше да се страхува още повече, помисли си Стоун.
— Каква точно е твоята роля? — попита на глас той.
— Имам задачата да разследвам престъплението и да разкрия извършителите.
— Въпреки че вашият премиер явно не е бил мишената? Нима МИ6 разполага с толкова много персонал и време, че да изпраща един от най-добрите си агенти да ни помага в разследването?
Тя замълча, свела поглед към паважа.
— Недей да ме следиш повече — каза Стоун и се обърна.
— Добре де, добре! — Сграбчи ръката му.
Той спря и я погледна изпитателно.
— Имам задачата да те наблюдавам.
— О, не, американското правителство възлага на един британски агент да ме следи — каза скептично Стоун.
— Светът е устроен доста по-сложно, Оливър — въздъхна тя. — Дори и за вас, американците, ценностите вече не са онова, което бяха. Днес важното е да има „международно сътрудничество“. Ние правим услуга на янките, а те ни я връщат. На тъмно, разбира се.