Дяволският квадрат

Изсуши косата си, отдели достатъчно време, за да избере дрехите, които да облече, а после си сложи бижутата, обу сандали на висок ток и излезе от хотела. Качи се в колата и смело се гмурна в ужасния вашингтонски трафик. Той вече беше там и я чакаше.

При вида му на лицето й се появи усмивка. Стоун също се беше преоблякъл в безупречно изгладен панталон и бяла риза с дълъг ръкав, която контрастираше приятно на загорялото му лице. Ръкавите бяха запретнати, разкривайки част от жилестите му ръце. Очевидно беше от хората, които остават във форма до смъртта си. Която може би щеше да го сполети по-бързо от очакваното.

При тази мисъл усмивката й угасна.

— Още не съм ти благодарила, че ми спаси живота в твоята къщичка — каза тя. — Ако не беше светкавичната ти реакция, сега и двамата щяхме да сме мъртви. Никога не съм виждала човек, който действа толкова бързо.

— Това ме ласкае, особено от устата на човек като теб.

За миг той сложи ръка на гърба й и я насочи към една от свободните маси в кафенето на Четиринайсета улица. Макар да беше с повече от двайсет години по-възрастен от нея, в докосването му имаше нещо много особено, което тя не беше усещала при контактите си с други мъже. Почувства се защитена и спокойна.

Тя си поръча мохито, а Стоун — бира. После зачетоха менюто.

— Продуктивен ли беше следобедът ти? — поинтересува се той.

Тя усети, че се изчервява.

— По-скоро отегчителен. Докладите и брифингите не са сред любимите ми занимания. А ти какво прави?

Джиесемът му иззвъня. Преди да отговори, той погледна номера, изписан на дисплея. Устните му оформиха едно беззвучно агент Ашбърн.

Опря апарата до ухото си и заслуша. Очите му за миг се спряха върху лицето на Чапман, после се изместиха встрани.

— Добре, благодаря за обаждането.

— Какво има? — попита тя, след като разговорът приключи.

— Току-що са открили латиноамериканците от разсадника в Пенсилвания.

— Какво значи открили?

— Мъртви. Екзекутирани. Телата им са били захвърлени в някакво дефиле.

Чапман пребледня.

— Но защо са ги убили?

— Един от тях е видял двама души да демонтират баскетболния кош, но не си е признал пред ченгетата — така е казал на Анабел. И сега всички са мъртви.

— Разчистват терена — каза Чапман.

— Вероятно. Мисля, че ние сме били единствената причина да не ликвидират всичко живо в разсадника още когато видяха сметката на Грос и на началника. Знаели са, че отиваме там.

— Откъде?

— От снайпериста, който ликвидира Кравиц. Обадил се е да ги предупреди, че сме тръгнали от къмпинга. Къде другаде бихме могли да отидем?