Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— От разсадника стигаме до Джон Кравиц, под чиято каравана намираме материали за направа на взривно устройство — продължи Стоун. — Той е застрелян, преди да го разпитаме. Все още не знаем причините за убийството на агент Грос и другите двама, но подозираме някакво участие от страна на Уайлдър. Бомбата съдържа странни компоненти, които по-късно са идентифицирани като наноботи. Не знаем защо са там. До второ нареждане агент Гарчик е „освободен“ от служебните си задължения. Разполагаме с известни доказателства, че зад атентата стои руското правителство или руските наркокартели. А може би и двете заедно.
— Латиноамериканците са избити, защото са видели нещо или също са били участници в заговора — добави Чапман.
— Точно така. Все още не ни е известно за кого е била предназначена бомбата. Разполагаме с няколко версии, но нито една от тях не е потвърдена.
Чапман спря на място и го погледна.
— Разполагаме и със списъка. Проверихме го внимателно, и то два пъти.
— Пропуснахме Фаут Тюркекул.
— Защото присъствието му в парка получи своето обяснение, нали?
— Дали наистина е така?
— Обяснението дойде лично от сър Джеймс. Знам, че му вярваш въпреки това, което каза преди малко.
— Казах, че вярвам на теб.
Чапман поруменя, а Стоун отмести очи от лицето й и погледна часовника си.
— И друга среща ли имаш? — подхвърли с лека усмивка тя.
— Не. Просто се питам кога ще събереш сили да ми го кажеш.
— Какво да ти кажа?
— Онова, което криеш от мен.
56
Чапман му обърна гръб и започна да се отдалечава. След няколко колебливи крачки спря и се обърна. Той стоеше неподвижно и я гледаше.
— Какво искаш от мен? — извика тя.
— Истината.
— Нали каза, че ми вярваш?
— Вярата си има граници. И трябва да се доказва постоянно.
— Това го чувам за пръв път.
— Не мислех, че е нужно да ти го казвам.
— Поставяш ме в много деликатно положение.
— Знам.
— Имам нужда от едно питие.
Стоун повдигна вежди и каза:
— По-добре да останеш трезва.
— Не ме познаваш. Доста съм обикаляла кръчмите като студентка.
След тези думи тя се обърна и започна да се отдалечава.
— Агент Чапман!
— Какво? — рязко се завъртя тя.
— Барът е ей там — каза той и посочи зад гърба си.
— Прав си.
Чапман мина покрай него и влезе в бара.
Малко по-късно вече беше изпила две водки с тоник, докато Стоун спокойно я наблюдаваше.
— Сигурна ли си, че след всичко това ще можеш да се прибереш с колата? — попита той.
— В сравнение с Лондон шофирането тук ми се струва истинска песен.
— Не и ако си пияна. Британски агент арестуван за шофиране в нетрезво състояние?
— Не съм пияна! — отсече тя.
— Добре. — Той я погледна очаквателно. — Не ми отговори на въпроса.
— Не мога да ти кажа всичко. Надявам се да ме разбереш.
— Не се надявай.
— Жалко. Нещата ще останат такива, каквито са.
— Добре — кимна той и се изправи. — Грижи се за себе си.
— Това сбогуване ли е? — попита изумено тя.
— Изглежда, да.
— Стоун!
Той се обърна и излезе. До последния момент беше вярвал, че тази жена е различна. Но се оказа, че греши.
Подмина Капитолия и продължи нататък. Трябваше му известно време, за да осъзнае къде се намира. Не знаеше защо тръгна в тази посока, но той беше от хората, които се доверяват на инстинктите си.
Не след дълго спря пред една врата и почука.
Отвътре се разнесоха провлачени стъпки, после вратата се отвори. На прага застана Кармен Ескаланте.
— Да? — погледна го тя с големите си тъжни очи.
— Вече идвах при вас — каза той и й показа значката си.
— Помня. Какво има?
— Искам просто да разбера как сте.
— Наистина е така — добави един глас зад гърба му.
Той се обърна рязко. На няколко крачки от него стоеше Чапман. Беше леко задъхана.
— Искахме да се уверим, че сте добре — добави тя и бавно се приближи.
— Може ли да влезем? — попита Стоун.
— Моля, заповядайте.
57