Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Аз също.
Появи се някаква кола. Възрастната жена зад волана любопитно огледа двойката, изправена пред контейнера. По тротоара се приближаваха няколко души, все още достатъчно далеч, за да чуят разговора.
— Той иска само да поговорите — добави с отчаяние в гласа жената.
— С удоволствие ще го позабавлям — отвърна Стоун.
— Добре — кимна мъжът. — Къде?
— На открития паркинг край реката. След един час.
— Но, сър… — започна жената, озъртайки се нервно към хората, които се приближаваха.
— Директорът ще бъде изключително доволен да се срещнем там — прекъсна я Стоун. — А сега се разкарайте, за да си прибера пистолета!
— Това е крайно неприемливо! — каза жената.
— Ние също сме федерални агенти — добави мъжът. — И сме на ваша страна.
— Първото мога да го приема, но второто — не. Хайде, тръгвайте!
Двамата се отдалечиха. Стоун прибра пистолета и тръгна към реката. Искаше да стигне пръв до мястото на срещата, за да може да се подготви. Ускори крачка със свит на топка стомах. Едно бе да рискуваш живота си при разплитането на сложен казус, но съвсем друго — да се озърташ непрекъснато в очакване на удар в гърба. За съжаление нещата се развиваха именно така.
Защо ли съм изненадан? — запита се той.
59
Трите автомобила навлязоха в безлюдния паркинг и спряха един до друг. Минаваше полунощ. Обикновените жители на Вашингтон отдавна спяха, защото ги чакаше поредният работен ден. Първи изскочиха мъжете от охраната, които направиха бърза, но обстойна проверка на тънещата в мрак асфалтирана площадка. Райли Уийвър се появи едва след като му дадоха знак, че всичко е наред. Беше в костюм, сякаш отиваше на телевизионно интервю или на международна конференция по въпросите на тероризма, а не на среща с бивш професионален убиец.
— Стоун? — подвикна той.
Разнесе се телефонен звън и всички посегнаха към джиесемите си.
— Сър — обади се един от охранителите и вдигна включения апарат от парапета, където го беше оставил Стоун.
Уийвър го дръпна от ръката му.
— Ало?
— Здравейте, господин директор — рече Стоун. — Какво мога да направя за вас?
Гласът му озвучи площадката. Уийвър направи опит да изключи високоговорителя, но не успя.
— Какво правиш, по дяволите? — гневно извика той. — Не мога да изключа проклетото нещо!
— Искам всички да чуят този разговор — спокойно поясни Стоун. — И тъй, с какво мога да ви помогна?
— Като за начало не е зле да се появиш! — троснато отвърна Уийвър и се огледа нервно.
— Защо? Нали искахте само да поговорим?
— Исках да се срещнем в моя кабинет! — отсече Уийвър.
— Аз пък предпочетох това място.
— Защо?
— Защото при вас ме побиват тръпки. Никога не съм сигурен дали ще изляза.
— Какво ти става? Ти си федерален служител.
— В агенция, която няма нищо общо с вашата.
— От какво се страхуваш?
— Пак се появявате с Отряда за бързо реагиране. Носите кевлар. Вие от какво се страхувате?
Уийвър се завъртя на 360 градуса, опитвайки се да определи посоката, от която идва гласът.
— Не си правете труда, директоре. Разполагам с далекоглед.
— Не ми харесва, че ме виждаш, а аз теб — не!
— На мен пък ми харесва. Нали сме в един отбор, както казаха пратениците ви?
— Което повдига въпроса защо трябва да се срещаме по този глупав начин — излая Уийвър.
— Зависи какво искате.
— Тази вечер говори ли с агент Чапман?
— Знаете, че съм говорил. Иначе нямаше да сте тук.
— Какво ти каза тя?
— Много неща. Бъдете по-конкретен.
— За нашата уговорка.
— Между вас и нея?
— Не се прави на глупак, Стоун!
— Ти си бил морски пехотинец, Уийвър.
— И още съм. Никога не съм напускал корпуса, независимо от униформата, която нося.
— Надявах се да ми отговориш именно така. А на кого разчиташ в боя?
— На пехотинеца до мен.
— Правилно. А някога премълчавал ли си пред него нещата, които виждаш по време на боя?
Уийвър не отговори. Плъзна поглед по охраната. Момчетата го гледаха очаквателно.
— Това не е бой, Стоун. И ти прекрасно го знаеш, защото си се сражавал.
— На мен ужасно ми прилича на бойно поле.
— Значи Чапман те е информирала, така ли?