Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Между партньорите не бива да има тайни. Ако имаш проблем, значи проблемът ти съм аз, а не тя.
— Тя може да си навлече големи неприятности.
— Може, но няма да си ги навлече.
— Откъде знаеш?
— Натисни два пъти бутона за високоговорителя, Уийвър.
— Какво?
— Просто го направи.
Уийвър се подчини и функцията изчезна. Той механично вдигна телефона към ухото си.
— Какви игри играеш, по дяволите?
— Наноботите.
Директорът видимо трепна.
— Не откликна на молбата да ми доставиш списък с предстоящите събития в парка „Лафайет“ и аз бях принуден да го потърся по друг начин. Оказа се, че са били планирани доста събития, които биха оправдали поставянето на бомбата, но нещо ми нашепва, че отговорът изобщо не е там.
— Къде е тогава?
— Знаеш за приключението на моите приятели в Пенсилвания, нали? Включително за екзекуцията на латиноамериканците.
— Естествено.
— Твърде много усилия за прикриване на подобно престъпление. Особено предвид факта, че стрелбата е била осъществена от административната сграда зад хотел „Хей-Адамс“, където може да проникне само човек с извънредни пълномощия. Тоест предател с главно „П“.
— Проверихме тази версия, но не открихме нищо особено.
— Добре. Сега остава да ми кажеш, че достъпът е бил осъществен с открадната или фалшифицирана карта на човек, който в същото време се е намирал на другия край на света.
— Фалшифицирана — каза Уийвър. — Притежателят й е бил в Токио.
— Командирован от Държавния департамент?
— За бога, Стоун! — извика Уийвър. — Да не би да си ясновидец?
— Не съм. Но хората в Държавния департамент са прословути с небрежността си по отношение на сигурността. Половината от мисиите ми преди трийсет години бяха предизвикани от техни пропуски. Виждам, че не са се променили.
— Имаш ли представа кой може да е къртицата?
— Още не. Много трябва да ровя, за да стигна до нея. Особено ако непрекъснато се озъртам за твоите хора…
— Вече разбирам защо началниците ти в армията са имали проблем с теб — каза Уийвър. — Не работиш добре в екип.
— Напротив, много добре работя в екип. Проблемът ми е, когато началниците говорят едно, а вършат друго. Виждам, че и това не се е променило.
— А как постъпваш в тези случаи? Може би ги ликвидираш?
Седнал зад прозореца на една пустееща постройка в дъното на паркинга, Стоун се втренчи в директора на НРЦ.
Ето го и отговора на следващия въпрос, помисли си той. Уийвър знае, че съм убил Грей и Симпсън.
— Миналото си е минало — извика в отговор той.
— Аз не мисля така.
— Значи си глупак, който по-скоро вреди на страната си, вместо да й служи.
— Какво говориш, да те вземат мътните? — излая Уийвър. — Аз съм се сражавал за тази страна, убивал съм, бил съм раняван!
— Аз също — отвърна Стоун.
— Какво по-точно искаш?
— Да престанеш да ме прецакваш. Ако ще помагаш, действай. В противен случай просто изчезвай! Следващия път ще се срещнем на чаша бира и ще си говорим за отминалите времена. И знаеш ли защо? Защото предателят, който планира тази мръсна операция, или ще е мъртъв, или в затвора в очакване на съдебен процес. Не мисля, че тогава ще имаш някакви проблеми с мен.
Уийвър бавно кимна.
— Добре, Стоун — отстъпи видимо успокоен той. — Нека бъде твоето. Поне засега. Вече започвам да разбирам как си оцелял през всичките тези години.
— Дано.
— Стоун?
— Да?
— Какво става според теб?
Стоун се поколеба, преди да отговори.
— Ти сбърка, директоре. Стрелбата и бомбата са дело на едни и същи хора.
— Откъде знаеш, по дяволите?
— Не мога да повярвам, че е случайно съвпадение.
— Добре, но защо?
— Предстои нещо сериозно, Уийвър. Точно по време на твоя мандат. В това отношение беше прав да се тревожиш.
— Колко сериозно? — нервно преглътна Уийвър.
— Много. Достатъчно, за да забравим и стрелбата, и бомбата.
— Трябва да го предотвратим, Стоун.
— Прав си. Наистина трябва.
Минута по-късно Уийвър и охранителите му изчезнаха. Стоун бавно напусна скривалището си. Нещо прошумоля и иззад съседната постройка се появи Чапман с пистолет в ръка. Уверила се, че е сам, тя прибра оръжието си и тръгна към него.