Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Прав си — въздъхна Чапман, ядосана от факта, че пропуска толкова очевидни неща. — Но какво от това, че онзи нещастник е видял някой да демонтира коша? Едва ли би могъл да го идентифицира…
— Не се знае.
— Какво имаш предвид? Той не е споменал подобно нещо пред Анабел.
— Все пак я вижда за пръв път, не мислиш ли? А ние вече установихме, че са ги подслушали в бара.
— Онези, които са тръгнали да ги преследват — кимна Чапман и отпи глътка от чашата си.
— Може би онзи човек е разчитал на нещо, като е спестил информацията на полицията. Очаквал е да му се отплатят.
— Но вместо пари е получил няколко куршума в гърдите. Кого е видял според теб?
— Със сигурност не е бил агент Грос.
— Лойд Уайлдър? — зяпна от смайване Чапман.
— Възможно е.
— Значи и той е бил част от заговора?
— Не знам каква е била ролята му. Вероятно незначителна, ако съдим по факта, че го ликвидират в момента на появата ни.
— Значи трябва да проверим миналото на Уайлдър? — каза тя и мрачно поклати глава. — Става все по-сложно!
— Ще оставим на Ашбърн и ФБР да се занимават с миналото на Уайлдър. Много вероятно е да открият офшорна банкова сметка на негово име.
— Аз пък си мислех, че подобен род конспирации съществуват само в холивудските филми.
— Може би е време да осъзнаеш, че целият Вашингтон е една голяма конспирация.
— Звучи ми много успокоително!
— Успях да поговоря с Хари за Тюркекул.
Стоун млъкна, защото сервитьорът се изправи до тях да вземе поръчката.
— Нищо особено — добави той, след като човекът се отдалечи.
— Предполагам, че това е добре.
— Може би.
— Не те разбирам.
— Този човек е получил задачата да ликвидира терорист номер едно в света, но в същото време преподава в Университета на Джорджтаун. Не е ли странно?
— Това му е прикритието.
Стоун не изглеждаше убеден.
— Сър Джеймс също е в течение, а ти му вярваш, нали? — погледна го тя, усещайки как стомахът й се свива на топка и цялото й тяло настръхва.
— Вярвам на теб — тихо отвърна Стоун.
— Защо?
— Просто така. Нека спрем дотук.
55
Докато вечеряха, Чапман продължаваше да му хвърля любопитни погледи, но той се правеше, че не ги забелязва. След мохитото тя пи и вино, което си поръчаха с храната.
— С кола ли си? — попита той, преди да си тръгнат.
— Да, но предлагам да се поразходим. Времето е много приятно.
— Добра идея.
— Наистина ли? — усмихна се тя.
— Пийна доста — отбеляза с леко променен глас той. — Една разходка ще ти проясни главата.
Тръгнаха покрай заведения, пред които се трупаха нетърпеливи клиенти. Отвсякъде се чуваха клаксони, по тротоарите вървяха забързани хора.
— Неспокойна ми изглеждаш — каза той.
— Просто си мисля за разни неща — отвърна рязко тя. — Защо питаш?
— Без конкретна причина. Но наистина има за какво да помислим.
— Значи Уийвър не ти се обади повече, така ли?
— Мисля, че никога повече няма да ми се обади. Затова помолих Кейлъб да направи онова проучване.
— Какви са заключенията ти?
— Никакви — мрачно призна той. — Вместо тях възникнаха нови въпроси. — Замълча за момент, после добави: — Но преди да ме отреже, Уийвър каза нещо интересно.
— Какво? — бързо попита тя. Може би малко по-бързо, отколкото беше нормално.
— Че нещата може би не са такива, каквито изглеждат. Май искаше да каже, че подходът ни е погрешен. В смисъл, че всичко ще стане ясно само ако погледнем на ситуацията под друг ъгъл.
— Вярваш ли в това?
— Не бих казал, че не вярвам. Поне засега.
Чапман спря пред някаква сергия и купи една шапка с надпис ФБР.
— Имам племенник, който колекционира такива шапки — поясни тя, като видя учудения му поглед.
— Знае ли, че работиш за МИ6?
— Не. Мисли си, че съм в компютърния бизнес. Ако знаеше истината, със сигурност щеше да ме харесва повече.
Известно време вървяха мълчаливо, след което тя тръсна глава.
— Е, добре. Нека отново преговорим всичко, което ни е известно. Автоматична стрелба и бомбена експлозия, може би без връзка помежду си. Хотел „Хей-Адамс“ е заблуда за отвличане на вниманието, тъй като стрелбата идва от офис сграда в съседство, която е затворена за ремонт. Падиля бяга да спаси живота си, но попада на бомбата, която най-вероятно е скрита в корените на дървото, замаскирана в баскетболна топка. Това ни насочва към разсадника.