Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
Стоун придърпа един стол. В същия момент на прага цъфна Кейлъб с букет в ръка.
— Какво е това, по дяволите? — втренчи се в него Рубън.
— Божури — отвърна намръщено дребният библиотекар, ядосан от отношението на приятеля си. — По това време на годината се намират доста трудно.
— Искаш да кажеш, че ми носиш цветя, така ли? — хвърли му унищожителен поглед едрият мъж.
— Точно така. Искам да внеса малко радост в тази мрачна стая. Я виж колко безлично сиви са стените около теб. Ако продължаваш да си депресиран, никога няма да се оправиш!
— Колко са красиви! — възкликна Анабел, поемайки букета от ръцете на Кейлъб. — Ухаят страхотно!
— Казваш го, защото си момиче — процеди Рубън. — Но на мъжете не се носят цветя! — Очите му заплашително се заковаха върху лицето на Кейлъб. — Видя ли те някой с проклетия букет?
— Какво? А, да… Поне няколко души. Сестрите по коридорите се възхитиха на тези прекрасни цветя.
— Страхотно! — простена Рубън. — Сигурно са решили, че ние с теб сме гаджета!
— Хей, аз не съм гей! — възмутено извика Кейлъб.
— Ама приличаш на такъв! — изсъска Рубън.
— Аз ли?! — избухна Кейлъб. — Аз ли приличам на гей? Как по-точно изглежда един гей в твоите очи, неандерталецо?
Рубън отчаяно простена и скри лицето си под възглавницата.
— Следващия път ми донеси една бира! — долетя приглушеният му глас. — А най-добре някой „Плейбой!“.
Анабел излезе да потърси ваза, а Стоун се възползва от момента и се обърна към Кейлъб.
— Получих списъка ти за предстоящите събития в „Лафайет“. Тъкмо се канех да дойда при теб, за да го обсъдим.
Рубън дръпна възглавницата от лицето си.
— За какво ти е този списък? — попита той.
Стоун набързо му обясни за какво става въпрос и добави:
— Но списъкът е твърде дълъг.
— Наистина е така — кимна Кейлъб. — Аз обаче успях да го проуча и да го съкратя. — Той извади няколко листа от джоба си и ги разстла върху леглото.
Стоун се наведе да ги разгледа.
— Започнах с предположението, че става въпрос за нещо голямо — поясни библиотекарят. — Защо иначе е цялата дандания?
— Съгласен съм — каза Стоун.
Анабел се върна и остави вазата с цветята на перваза.
— Според мен в тази категория попадат пет събития — продължи с обясненията Кейлъб. — Всичките ще се случат през следващия месец. На първо място е един митинг за климатичните промени, веднага след него е планиран протест срещу високите данъци. Очаква се, че и на двете събития ще присъстват много хора, което означава и много потенциални жертви. На трето място е възпоменателната церемония в памет на американските войници, загинали в Близкия изток. На него ще присъства президентът на Франция, а официалното слово ще произнесе нашият държавен глава.
— Това е! — подскочи в леглото Рубън. — Двама лидери на едно място! Нали последната бъркотия се случи точно когато британският премиер възнамеряваше да се появи в парка?
— Продължавай, Кейлъб — кротко рече Стоун.
— Четвърто, предстои протестен митинг срещу глада в световен мащаб. На последно място антиядрена демонстрация.
— Твърдя, че терористите ще обединят количеството с качеството — убедено заяви Рубън. — Ще вземат главите на двама държавни ръководители и същевременно ще избият и много обикновени граждани.
— Зависи кой стои зад заговора — обади се Анабел.
— Съмнявам се, че руснаците проявяват интерес към данъчната ни политика, така че едва ли ще е при протеста срещу високите данъци — каза Стоун.
— Руснаците?! — възкликна Кейлъб. — Те ли стоят зад всичко това?
Стоун пренебрегна въпроса му.
— Питам се докъде могат да стигнат хора, които не се колебаят да детонират заровена в пръстта бомба — замислено промълви той. — И как биха могли да знаят къде точно ще бъде трибуната за държавните глави? От опит знам, че винаги се разполага на различни места, включително и на тротоара. При такава ситуация бомбата няма да им свърши никаква работа.
— Ще попитам Алекс — каза Рубън. — Ако се окаже, че трибуната ще бъде някъде около паметника на Джаксън, значи наистина има шпионин.
— Мисля, че си прав — кимна Стоун.
— Ще му звънна още сега — обади се Анабел. — И бездруго планирахме да се видим.
— А пък аз се връщам на работа — обяви Кейлъб.