![Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/6/kolekcionert-na-tatuirovki-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
- Трябва да отвлече жертвата от някъде.
Райм се замисли над това, но изгледа няколко кадъра от охранителните камери на мястото и забеляза, че минават повече пешеходци, отколкото можеше да се очаква - включително няколко тичащи за здраве в това отвратително време.
- Достатъчно му е само една жертва - изтъкна.
Селито се обади и нареди да изпратят екип.
Второто „Белведере“ беше стар кинотеатър в Горен Уестсайд - едно от онези величествени здания на „Бродуей“, натруфените локали, където са представяли премиерните си филми Кларк Гейбъл и Мерилин Монро. По това време беше затворено и според един от плановете на подземията от архива на Райм имаше няколко подземни помещения - точно мястото, където Извършител 5-11 би завел жертвите си. Там също изпратиха отряд.
Последната възможност беше жилищна сграда в района Ийстсайд на Мидтаун, която се казваше „Белведере“. Мръсна стара сграда, като неоготическата архитектура в Дакота. Имаше както голямо мазе, така и подземен гараж. Детективът изпрати трети екип там.
- Мирише ми, че там е мястото - каза Сакс. - И аз отивам.
Райм забеляза очите ѝ, онзи неумолимо съсредоточен поглед на ловец, който намираше едновременно страшно привлекателен и страшно смущаващ. Тя бе един от най-добрите криминалисти, които той познаваше. Но най-въодушевена изглеждаше, когато водеше щурмуване на сграда при тактическа операция.
Тя изтича навън през вратата, като обличаше якето си в движение. Селито я последва.
Сега се обади Селито, също на мобилния, за да докладва, че единият отряд е влязъл в склада „Белведере“ в Челси и не е открил нищо. Командирът на спецотряда Бо Хауман оставил няколко души за охрана и разделил другите: една група - към апартаменти „Белведере“, другата - към киното, което бе огромна сграда; претърсването щеше да отнеме доста време.
Тъкмо беше затворил и телефонът отново иззвъня.
- Райм? - чу се гласът на Сакс от високоговорителите.
- Току-що се чух с Лон. - Обясни ѝ, че в склада няма нищо. - Но така пък вие ще получите подкрепления. Един отряд отива към жилищната сграда, където си ти.
- Не съм, Райм. Ще съм. Трафикът е ужасен. И никой не умее да шофира в такова време. Сега карам по тротоара. Чакай.
Райм чу трясък, вероятно от стоварването на форда отново на уличното платно. Представи си пагубния ефект от това сътресение върху карданния вал и осите.
- При тази скорост, десет минути - продължи тя. - А е на две крачки. Мамка му.
Райм забеляза, че има друго обаждане, поставено на изчакване.
- Ще ти се обадя по-късно, Сакс. На другата линия ме търсят от спецотряда.
- Линкълн, там ли си?
Беше Хауман.
- Да, Бо. Какво е положението?
- Тактически отряд две е почти при апартаменти „Белведере“. Ще влезем в мазето и подземния гараж. Има ли сведения да е въоръжен?
Хауман сигурно си спомняше по-ранната случка в болницата в Марбъл Хил, където Извършител 5-11 бе заплашил да застреля Хариет Стантън и Сакс.
- Засега няма, но действате така, сякаш е въоръжен.
- Ще предам. - Хауман отдалечи телефона от устата си и размени няколко изречения с някой друг в микробуса на спецотряда. Райм не чу добре какво си казват. - Добре, влизаме тихо.
- Ще предам на Амелия, че сте там. Сигурно ще иска да я включите в тактическата операция. Но на ваше място не бих се бавил. Няма време за губене. Щурмувайте незабавно.
- Прието, Линкълн. Действаме.
- Кажи на хората си да внимават за капани. Това е новата му игра. Ръкавици и газови маски.
- Прието. Момент... Ей, Линкълн?
- Да?
- Имаме хеликоптер на мястото. Искаш ли да се включиш и да гледаш?
- Разбира се.
Командирът на спецотряда му даде паролата и след малко Райм, Пуласки и Купър гледаха екрана, на който се виждаха два тактически микробуса на специалния отряд с отличителни номера, ясно видими на покрива. Двайсетина полицаи нахлуха през главния вход на жилищния блок и изтичаха по рампата за гаража. Един отведе пазача на безопасно място.
Имаше и звук. Райм чуваше докладите на спецполицаите, докато проникваха в различните помещения:
- ...Югозападен коридор, ниво едно, чисто... Сервизна врата... не, заключена е...
Хауман затвори и Райм отново се обади на Сакс. Каза ѝ за току-що проведения разговор.
Тя въздъхна: