Бляскаво момиче

Фльор се замисли дали наистина да не замине за Гърция. Винаги бе харесвала островите. Би могла да си купи там къща и кон. Островите щяха да излекуват мъката й. Каза на Алексей, че би искала да изтегли част от парите си, които той управляваше, но той заяви, че са вложени в дългосрочни инвестиции. Фльор настоя да ги освободи. Алексей отвърна, че тя би трябвало да разбере, че това не е толкова просто, и добави, че тя не бива да се тревожи за пари. Щял да й купи всичко, което пожелаела. Тя му каза, че иска да си купи къща на егейски остров и кон. Той отвърна, че ще го обсъдят по-късно, когато тя се почувства по-добре.

Разговорът я притесни. Беше толкова просто да остави Алексей да се грижи за всичко. Сметките винаги бяха платени, а двете с Белинда винаги разполагаха с достатъчно пари.

Опита се да се насили да прави гимнастика. Един ден излезе през портите на „Рю дьо Биенфезанс“. На улицата я задмина един бегач с яркооранжева лента на главата. Фльор отдавна бе забравила какво означава да си изпълнен с толкова енергия. Постоя малко на тротоара, после се върна в къщата.

Същата нощ се събуди, плувнала в пот. Отново бе сънувала Джейк. Тя стоеше пред портите на манастира „Благовещение“ и гледаше как колата му се отдалечава. Отиде в банята да вземе хапчета за сън, но шишенцето беше празно. Преди две нощи бе глътнала последното. Отправи се към спалнята на Белинда, за да провери дали там няма. Пътьом видя мъждива светлина в дъното на коридора. Идваше откъм стълбата, водеща към таванските помещения. Изпълнена с любопитство, девойката се изкачи горе и се озова в най-странната стая, която бе виждала в живота си.

Таванът приличаше на небе – беше боядисан в синьо и по него се рееха пухкави бели облаци. Раздърпан парашут, изпуснат от едната страна, висеше над тясното желязно легло. Алексей седеше на дървен стол с права облегалка, с отпуснати рамене, втренчен в празната чаша в ръцете му. Белинда й бе казала, че Мишел живеел на тавана. Това сигурно е била неговата стая.

— Алексей?

— Остави ме сам. Махай се от тук.

Тя беше толкова погълната от собствените си страдания, че не бе помислила за болката на баща си. Коленичи до стола. Фльор никога не го бе виждала да пие много, но сега миришеше на алкохол.

— Той ти липсва, нали? – попита тя тихо.

— Ти нищо не знаеш за това.

— Зная какво означава да ти е мъчно за някого. Зная какво означава да ти липсва човек, когото обичаш.

Той вдигна глава и видът на студените му празни очи я изплаши.

— Твоите чувства са трогателни, но ненужни. Мишел е слабак и аз съм го изхвърлил от живота си.

Като мен – помисли си тя. – Както някога изхвърли мен.