![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Или да изхвърчи като пружина и да скочи във водата заедно с дъщерята на най-големия си враг. Да я обгърне с ръце и заедно с нея да се потопи в безкрайната синева на морето. Така едновременно щеше да си изпълни и отмъщението, и да вкуси докрай щастието на любовта от пръв поглед.
Не извърши нито една от милионите гъмжащи из съзнанието му лудории. Само погледна към султанската дъщеря, без да го усети някои. Толкова. Запомни златната й коса, синевата на очите, устните й, свежестта й, усмивката й.
При акостирането на осмицата в пристанището бе заповядано да изправят едновременно нагоре всички гребла.
„Време за раздяла! – си каза, но веднага се опроверга: – Не, драги! Говориш глупости. Каква ти любов? Как може да се влюбиш в дъщерята на врага си? Само след миг тя ще слезе, ще си отиде и всичко ще приключи. Ще я забравя и ще си отида“.
Но ето че не можеше да я забрави. Оттогава Михримах беше непрестанно пред очите му в цялата си красота.
„Когато слиза, пак ще я хвана за ръката, още веднъж ще я погледна“ - каза си той. Но не стана. Свалиха я от лодката направо в ръцете на жените и мъжете от прислугата, които я чакаха на пристанището.
Само за миг тя хвърли поглед през рамо към Алехандро. Не беше сигурен дали наистина го погледна, или просто така му се стори.
Момичето си отиваше, а той си казваше: „Ето, това беше. Събуди се. Всичко приключи. Няма да я видиш повече. Забрави я“.
По цели дни и нощи се бореше със себе си да я забрави. Докато разбра, че няма да може. И изпадна в ужас. Най-накрая реши, че Господ го подлага на изпитание. Господ, който му показа превития под тежестта на кръста Исус по пътя към смъртта, за да му укрепи вярата, сега го подлагаше на тежко изпитание, като изпречваше пред него дъщерята на най-заклетия му враг.
Със сигурност го изпитваше дали заради една безнадеждна, глупава любов, той щеше да се отрече от вярата си, от рода си, от религията си.
Да се отрече ли? Никога!
Сутринта на четвъртия петък в Истанбул разумът му потисна зова на сърцето и заповяда: „Ставай, Алехандро! Ставай да се отървеш от тази любов! Поеми пътя не на любовта, а на възмездието! Вслушай се в разума, а не в проклетото си сърце!“
„Господ нали ме познава! – надигна се Алехандро от леглото. – Удари ли часът на възмездието, ръката ми няма да трепне!“
***
На раздяла свещеникът го беше предупредил: Четвъртият петък, Генуезката кула в Галата. На един от прозорците й ще видиш уречения знак. Там ще получиш указанията“.
Алехандро искаше да разбере не толкова какво му заповядват, а как да намери отварата, която щеше да го избави от болките.
– Ами отварата? – разтревожено го попита начаса.
– И нея ще ти я дадат там.
– Кой?
– Не знам.
– Ами ако няма знак? Ако никой не дойде?
– В някой от следващите петъци ще се изкачиш пак на хълма, където е Генуезката кула.
Алехандро се катереше по стръмния тесен път нагоре, а страхът го човъркаше като забит в мозъка му нож:
– Ами ако не е дошъл?
Ако не е дошъл, значи нямаше и отвара.
Нямаше да издържи на тези болки още цяла седмица. „Напразно ще си загина тук!“ – раздразнено си мърмореше под носа.
Най-сетне стигна билото. Зави наляво покрай голямо двуетажно здание, излезе на ширналото се пред него празно пространство и се озова пред извисилите се до небето могъщи стени на кулата. Изправи се срещу тях, запъхтян от катеренето по хълма, даде си вид, че иска да си поеме дъх. Не беше нужно да вдига глава, за да огледа прозорците на кулата.
– Много си млад още, не трябва да се задъхваш по нагорнището - прозвуча до него нечий глас.
Неволно се стресна, този глас му прозвуча в най-неподходящия момент, и то съвсем близо до него. Видя възрастен мъж, който дишаше учестено и едва поемаше дъх, но въпреки това попита:
– Като стигнеш моите години, какво ще правиш?
– Много е стръмно. Не те пита, бащице, млад ли си, стар ли си?
– По облеклото ти личи, че си моряк. Какво търси на хълма някой, чиято работа и орисия е в морето?
Алехандро усети, че започва да му лази по нервите.
„Внимавай!“ – сигнализира му разумът. Сети се за моряка, кой тази сутрин подвикваше: „Или си се оженил за някоя от Галата, та си хукнал да прекараш почивния си ден в нейните обятия?“ Опита се да даде на стареца още един шанс. Разтегна устни в коцкарска усмивка.
– Ха, разбрах! – отговори старецът. – Щом в дъното на цялата работа е някоя жена, и на планината ще се покатери човек, и на хълма отгоре. Поне хубава ли е? Отдъхни си добре под тази асма, че да не останеш без сили и да се изложиш в леглото.