Илиада [bg]

Ала когато синът на Тидея достигна при царя, него, тринайсета жертва, лиши от живота приятен. [495] Дишаше тежко цар Резос: насън тази нощ до главата сам Диомед му се беше явил по съвет на Атина. Цар Одисей пък отпрегна конете му еднокопитни, върза ги с ремъци той и изкара от бойното място, шибайки техните хълбоци с лъка, понеже забрави [500] от колесницата пъстра блестящия бич да задигне. После подсвирна, знак даде на цар Диомеда божествен. Спря Диомед и размисли какво по-свирепо да стори: първо дали колесницата с пъстри доспехи във нея сам да изтегли за ока, или на ръце да я вдигне, [505] или живота на повече воини тракийски да вземе. Още обмисляше всичко, когато Атина Палада близо застана и тъй заговори на цар Диомеда: «Сине юначен Тидеев! Спомни си за връщане вече в стана при гладките кораби, за да не бягаш изплашен, [510] ако ли някой безсмъртен събуди войските троянски.» Каза. Синът на Тидея послуша гласа на Атина, метна се пръв на конете127 и с лък Одисей ги заудря: те полетяха към бързите кораби в стана ахейски. Бог Аполон сребролък ненапразно на стража стоеше. [515] Щом той съгледа Атина да следва сина на Тидея, гневен се втурна напред сред троянската рат многобройна, Хипокоонта, съветник тракийски, роднина на Резос, почна да буди тревожно. От сън се надигна героят. Виждайки мястото празно, където конете стояха, [520] също мъжете от мъки предсмъртни във кръв да се гърчат, той се разплака веднага и викна другаря си свиден. Глъчка и паника грозна настана сред всички троянци: вкупом се стичаха шумно и гледаха страшното дело, сторено тук от двамина, препускащи вече към стана. [525] Щом като стигнаха мястото, гдето погубиха Долон, цар Одисей боголюбен запря там конете крилати. Скочи Тидид на земята, доспехите кървави вдигна, даде ги на Одисея и пак на конете се метна. Шибна припряно конете и те полетяха охотно [530] право към кухите кораби: там ги затегли сърцето. Пръв между всичките Нестор чу конския тропот и рече: «Мили другари, водачи, съветници мъдри аргийски! Истина или лъжа, но духът ме подтиква да кажа: звук на коне вихроноги до мойте уши се донася. [535] Хайде дано Одисей и герой Диомед да докарват еднокопитни коне тъй наскоро от стана троянски! Все пак страхувам се много, че може би зло са понесли тези най-храбри аргийци във шумната схватка с троянци.» Думата още не бе си довършил, когато дойдоха. [540] Скочиха те на земята и радостно всички ахейци в миг ги приветстваха дружно с десници и ласкави думи. Пръв да ги пита започна геренският конник цар Нестор: «Хайде кажи, Одисее, велика прослава ахейска! Как вие взехте конете и бяхте ли в стана троянски? [545] Или бог някой ви срещна и в дар ви предаде конете? Страшно прилични са те на лъчите на яркото слънце! Аз постоянно отивам във бой със троянци и казвам, че не оставам във стана, макар да съм воин на възраст. Ала такива коне не съм никъде виждал до днеска! [550] Мисля, че някакъв бог ви е срещнал и дар са от него. Тъй като облакосборецът Зевс ви обича, а също и совооката щерка на Зевса, Атина, ви тачи.» Цар Одисей хитроумен така отговори на Нестор: «Несторе, сине Нелеев, велика прослава ахейска! [555] Щом някой бог пожелае, ще може във дар да ни прати още по-чудни коне — боговете от нас са по-силни. Несторе, тези коне са тракийски, дошли са наскоро. Цар Диомед безбоязнен уби господаря им Резос; също и други дванадесет негови храбри другари. [560] А пък тринайсети мъж — съгледвача — убихме край стана. Хектор Приамов и други известни троянски водачи бяха го пратили тук за войската ни да разузнава.» Каза, прекара през рова конете им звънкокопитни, заедно с него преминаха с радост и други ахейци. [565] Щом като стигнаха крепката шатра на цар Диомеда, вързаха с ремъци, рязани гладко, конете на ясли, где буйноногите, яки коне на сина на Тидея вече стояха и хрупкаха меденосладка пшеница. А Одисей скри облените в кърви доспехи на Долон [570] в кърмата корабна, жертва догде притъкмят за Атина. Двамата се потопиха в морето, потта си измиха от коленете, от шиите и от бедрата могъщи. След като с морска вълна те измиха от пот изобилна своята кожа пламтяща и морни сърца освежиха, [575] влязоха в гладки и лъскави вани, с вода се обляха. Щом се изкъпаха тъй и с елей си натриха телата, седнаха пак да ядат и възливаха меденосладко вино от пълния кратер във чест на Атина Палада.