Архивът на Берия

Смолет погледна намръщено в чашата си.

— Първо трябва да говоря с редактора си. А той сигурно също ще поиска да я види. Въпросът не опира толкова до парите, става дума за доказването на всичко това, по дяволите. А както ти казваш, това може да излезе дебела работа.

— Добре тогава, нека да погледнем нещата от друг ъгъл — предложих аз. — Според въпросния американски издател дневниците на Берия, за които става дума, са пълни със сексуални извращения. А всеобщо известен факт е, че той си е падал по много малки момичета. Твърде е възможно той самият да описва тази история.

Смолет ми отправи подозрителна усмивка.

— А ти случайно да не си чел тези дневници? Да не би случайно да беше в Будапеща заради нещо друго, а не за скапаното парти на Фланагън? И много ли ще сгреша, ако предположа, че се срещна там с онзи унгарски поет, за да вземеш тези дневници и да ги изнесеш?

Аз се взрях в него.

— Без коментари, Франк.

Той се изхили.

— Ако ти си бил куриерът, трябва да си направил цяло състояние!

— Когато тези дневници бъдат публикувани, ще избухне страхотен скандал. И хората, които са замесени, трябва много да внимават.

В този момент Татана се върна. Не можех да кажа дали си е слагала грим, но изглеждаше още по-бледа. Тя седна, без да каже дума. Смолет погледна към нея и попита:

— Татана, ще имате ли нещо против следобед да се срещнете и с моя редактор? Той е много разбран човек. Просто работата е там, че подобна история… — той махна неопределено с ръка. — Прекалено сериозно е, за да мога сам да реша. Особено щом утре заминавате за чужбина.