Архивът на Берия
- Автор: Уильямс Алан Эмлин
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Стубел
- Переводчик: Валентин Кръстев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Архивът на Берия». Краткое содержание книги:
Таймс
Началото на цяла поредица от случки бе поставено преди по-малко от трийсет и шест часа преди това, когато главният редактор на „Бърн Хирш“, господин Сай Мъскин, свика пресконференция в хотел „Плаза“ в Ню Йорк. Присъстваха десетина журналисти, в по-голямата си част представители на международни агенции, както и литературните редактори на няколко по-сериозни списания.
Пет минути след началото на пресконференцията стана ясно, че съобщението на Сай Мъскин обещава да се превърне в световна политическа сензация.
— Но в никакъв случай не за жълтата преса — заяви Мъскин, накланяйки глава на една страна, докато журналистите ожесточено дращеха в бележниците си.
След това обясни, че оригиналът е на един от грузинските диалекти, мингрелски, и че „Бърн Хирш“ са наели при абсолютна тайна трима от водещите филолози в страната, за да преведат произведението на английски. Оригиналът вече е бил прегледан от съдебни експерти, които установили, че както хартията, така и пишещата машина имат съветски произход и са отпреди двайсет или трийсет години. До този момент не е представено никакво възражение срещу автентичността на оригинала.
Изявлението на Мъскин бе последвано от лавина въпроси, които се въртяха най-вече около самоличността на човека, измъкнал оригинала от Русия.
— Разполагаме с декларация — каза Мъскин, — която в момента се намира в сейфа на една от нюйоркските банки, саморъчно подписана от един източноевропейски гражданин, в която подробно е описано как произведението е изнесено тайно от съветския съюз в една от сателитните му държави. Друга група хора са го пренесли на Запад.
— Колко ще плати „Бърн Хирш“ за книгата? — запита някой.
Мъскин се поколеба. Чарлс Уитмор нямаше желание да разкрива каквито и да било подробности около сделката нито точната сума преди публикуването на произведението.
— Над един милион долара — отговори след известна пауза Мъскин, — което ни осигурява пълни и изключителни права.
Зададоха се още няколко въпроса, например дали издателите са се консултирали с Държавния департамент за евентуалните политически последици (Мъскин не пожела да коментира) и дали е потърсено мнение от някой съветолог: Мъскин отговори, че професор Ото Крул от Харвардския център за международни изследвания не намира основателни причини за съмнение относно автентичността на текста.
Мъскин благодари на участниците и обяви конференцията за закрита.
АП и ЮПИ изстреляха мълниеносно първия бюлетин по телеграфа точно в 20:45 източноевропейско време. Десет минути по-късно копие от него вече лежеше върху бюрото на един младши служител в Държавния департамент, а друго копие — в главната квартира на ЦРУ в Лангли.
ТАСС прехвана новината — пиратски от телеграфа, безплатно — в 4 часа сутринта московско време. От Бюрото веднага се обадиха в американския отдел на Външното министерство, където нощният дежурен служител реши, че вестта заслужава да позвъни по секретната линия в дома на заместник-министъра. След известен размисъл заместник-министърът позвъни на външния министър Андрей Громико.
Громико реагира бързо. За 7 часа бе свикано заседание на високо равнище под председателството на Юрий Андропов, председателя на Комитета за държавна сигурност. На това заседание бе взето едно-единствено решение: служител на съветското посолство във Вашингтон да отлети незабавно за Ню Йорк и да се свърже с един човек на име Ритингер, натурализиран литовец, собственик на малка фотографска агенция, който вършеше от време на време услуга на посолството, свързани с третокласна секретна информация. Смяташе се, че той не е заподозрян от американските власти, освен това се знаеше, че има връзки с престъпния свят в Ню Йорк. Ритингер трябваше да наеме срещу три хиляди долара двама специалисти по касите, които да свършат тонкое дело в сградата на „Бърн Хирш“ и да измъкнат един екземпляр от английския превод.
Щом ръкописът пристигнеше в главната квартира на КГБ, трябваше да бъде поет от екип специалисти по английски език. Работейки непрекъснато на смени, те бяха длъжни да съставят подробно резюме на текста (нямаше никакво време за пълен превод на руски), така че то да лежи върху бюрото на Андропов до обед на другия ден.
Междувременно Държавният департамент бе изискал веднага екземпляр от текста срещу гаранцията, че ще бъде разглеждан като секретна документация. Мъскин уведоми за искането по телефона Уитмор, който го очакваше и даде съгласието си.