Архивът на Берия
- Автор: Уильямс Алан Эмлин
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Стубел
- Переводчик: Валентин Кръстев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Архивът на Берия». Краткое содержание книги:
Таймс
Мерцедесът спря пред шестетажната сграда на площад „Дзержински“. Саша показа пропуска си на вратата, оправи си вратовръзката, без обаче да закопчае горното копче на ризата, и се качи с асансьора на четвъртия етаж.
Репортажът на Малори
Пет дни след пресконференцията на Мъскин двамата с Татана обядвахме с Франк Смолет в клуб „Уиг енд Пен“ на Флийт стрийт.
Предния ден бяхме долетели от Париж и се настанихме в един хотел в Саут Кенсингтън, където се регистрирахме като и госпожа и господин Форестър. Борис остана в Париж за un séjour gastronomique[41], както той се изрази. Междувременно бе превел от номерираната си швейцарска сметка на името на Дж. Грегъри достатъчно пари в моята банка в Лондон, така че успях да оправя отдавна просрочения си дълг и да остана с неколкостотин лири в джоба. (Вярвах, че ще уреди нашите сметки по-справедливо, когато пристигне пълната сума, в деня на излизането на книгата.)
Преди два дни се обадих на Франк Смолет от Париж и му казах, че имам един човек, с когото настоявам да се срещне, но подчертах, че разговорът ще е деликатен и го помолих да бъде умерено трезвен.
Татана изпълняваше ролята си безупречно. Беше облечена скромно в черно и нямаше никакъв грим, изглеждаше самотна и нервна. В бара тя поиска шери, а Смолет си поръча голямо уиски.
— С вода ли? — попита барманът.
— Вода ли? Аз не пия вода! — извика Смолет. — Рибите се чукат в нея.
Барманът очевидно беше чувал този виц и дори не се усмихна, но за момент ми се стори, че маскатана Татана ще се посипе на парчета от смях. Тя успя да се удържи и дори да се престори на леко стресната, докато аз плахо я представих на Смолет като своя приятелка, която съм срещнал на една вечеря на съвипускници в Кингс колидж, навлизайки постепенно, предпазливо в нейната биография, като внимавах да не дам на Смолет и най-малък повод за съмнение, че му „пробутвам“ някаква история. Просто правех услуга на един стар колега, както му бях обещал в Будапеща.
Татана говори много малко и почти не се докосна до яденето. Отговаряше на въпросите на Смолет уклончиво, често едносрично, така че аз започнах да се страхувам да не би той просто да загуби интерес. Бях изял пържолата и десерта си, а Смолет вече преполовяваше бутилка бургундско, когато казах:
— Франк, става дума за онези документи на Берия, за които се чу, че американците ги докопали.
— Така ли!
— Татана се е познавала с Берия. Най-малкото, имала е една среща с него. Една изключително неприятна среща.
Аз се обърнах към нея и тя сведе очи.
— Моля те, недей! Това беше нещо страшно. Ужасно.
За момент и тримата замлъкнахме.
— Много ли ти е мъчително да говориш за това? — казах аз и сложих ръката си върху нейната.
Тя отпи глътка вино и каза:
— Предполагам, че е много важно… — хвърли към Смолет един бърз, почти умоляващ поглед. — Разкажи му ти, Том. Непоносимо ми е да си спомням, дори след толкова време.
Поех си дълбоко дъх и кимнах.
— Ще ти го разкажа, Франк, защото мисля, че е в интерес на историческата истина. Но само при едно условие. Не искам Татана да бъде измъчвана от вашите хора. Утре тя заминава за чужбина и това е единственият ти шанс да говориш с нея.
След това му разказах цялата история — как била ученичка в юношеското балетно училище при Болшой театър през 1952 г., на дванайсетгодишна възраст; как колата на Берия спряла на някакво кръстовище в Москва и неговият адютант излязъл и я помолил да отиде вечерта в къщата на „Малая Никитская“. На това място Смолет извади бележника си и ме попита как се пише това име. В същото време Татана се извини и отиде в тоалетната.
Аз продължих с брутално описание на последвалото изнасилване и как на другия ден откарали баща ѝ на „Лубянка“ и той изчезнал. Когато свърших, Смолет се изсмя сподавено.
— Господи, ти би трябвало да се върнеш към журналистиката! Но как ще докажем, че всичко това е истина?
— Нали не си мислиш, че жена като нея би съчинила такива ужаси?
Малките очички на Смолет се вторачиха в мен през масата.
— Какво очаква да получи тя за това, старче? Или ти, щом е станало дума?
Замълчах. Нямаше нищо лошо той да си помисли, че сме се обърнали към него, движени от жажда за пари.
— Това зависи от теб и от вестника ти — най-после казах аз. — Мен не ме интересува толкова, но тя е доста изпаднала, горката. Няколкостотин лири стерлинги ще ѝ дойдат съвсем навреме.