Архивът на Берия
- Автор: Уильямс Алан Эмлин
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Стубел
- Переводчик: Валентин Кръстев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Архивът на Берия». Краткое содержание книги:
Таймс
Младият бръкна във вътрешния джоб на якето си и извади нагънат найлонов плик, в който имаше нещо като комплект хирургически инструменти. Избра къса метална игла с двойна закривена дръжка и я пъхна в първата брава. Четирийсет секунди по-късно вратата се отвори. Не задейства никаква аларма. Младежът влезе в къщата, последван от възрастния мъж, който затвори безшумно след себе си.
И двамата носеха фенерчета. По стълбите възрастният вървеше отпред. Нямаше асансьор. На първия етаж спряха пред врата с надпис: РЕДАКТОРИ. Не беше заключена. Озоваха се в обширно помещение, пълно с бюра, пишещи машини с калъфи, купища листа и шкаф за съхраняване на папки. Възрастният посочи с пръст към тавана и младият тръгна към стълбището.
Възрастният отиде до шкафа. Беше отключен. Издърпа чекмеджето, отбелязано с буквата Б, и затършува в купчината с документи, писма, изрезки от вестници и няколко снимки на автори. По някое време издърпа от купа бланка за телеграма. На нея пишеше: АВИЗИРАНИТЕ ОТ БЕРИЯ ТРИСТА ХЛ ДОЛАРА ПЛАТЕНИ ГРЕГЪРИ ФОЛКСКАНТОНАЛЕ БАНК ЦЮРИХ ДЕТВАЙЛЕР. Датата беше отпреди единайсет дни. Извади бележник и старателно преписа думите, пъхна бланката обратно и затвори папката.
В този момент младият се върна от горния етаж.
— В бюрата няма нищо. Има обаче каса. Изглежда стогодишна. Може да се отвори с джобно ножче.
Възрастният го последва на третия етаж, където видя отворена врата с табела: С. МЪСКИН, ГЛАВЕН РЕДАКТОР. Стаята бе застлана с бял мъхест килим, имаше черни кожени кресла, кърваво оранжеви завеси, картини с полуабстрактни голи тела, хладилник и барче за напитки, диктофон, три телефона, двайсет и четири инчов цветен телевизор и миниатюрно дръвче в саксия. Зад дръвчето се намираше касата, която приличаше на викториански сандък с месингова дръжка и диск с римски цифри.
Възрастният отвори брезентовия сак и извади стетоскоп. Допря го до вратата на касата и внимателно започна да върти диска. Минутите течаха. По тавана пробягваха отраженията от фаровете на минаващите коли, прогърмя полицейска сирена и заглъхна някъде към предградията.
Възрастният спря, за да погледне часовника си.
— Шибан чугун — измърмори той. — Разбирали са си от занаята едно време! Може да стане с оксижен — добави той, — но ще ми трябват поне двайсет минути.
— Да отида ли да го предупредя? — попита младият.
— Ще опитам още веднъж — отвърна другият. — Вече пробвах три комбинации. Той каза да не прилича на взлом.
Три минути по-късно нещо изщрака, месинговата дръжка поддаде и желязната врата се открехна. Вътре имаше три лавици. На първата лежаха купчина подпечатани документи, на втората — няколко пачки, все още обвити в банков бандерол. Две от пачките бяха от банкноти по сто долара, останалите — по двайсет и по десет. Мъжът не ги докосна и погледна към горната лавица. Там лежаха няколко папки от груба обикновена сива хартия и пет копия, преписвани под индиго, в сини найлонови обвивки, върху които се четеше думата БЕРИЯ. Под нея някой бе написал грижливо с червена химикалка: Да не се изнася от офиса! Мъжът взе най-горното копие, затвори вратата на касата и каза:
— Да вървим!
Две минути по-късно бяха отново в буика. Възрастният подаде машинописното копие и преписа от телеграмата на човека на задната седалка, който ги пъхна в дебел плик с надпис: ХЕР ДИТРИХ РОШ. ВЪЗДУШНА ПРАТКА. БЪРЗО. ПАН АМ — КОПЕНХАГЕН.
— Летище „Кенеди“ — каза той. — И по-бързо, нямаме време.
Стигнаха до летището за трийсет и пет минути. Пред сградата на Пан Ам мъжът от задната седалка слезе от колата и бързо се пъхна в автоматичната врата, а буикът потегли обратно към Манхатън.
Мъжът отиде до багажното отделение, попълни някакъв формуляр, плати 35 долара и подаде пакета на момичето зад бюрото. После спря отвън едно такси и каза на шофьора някакъв адрес в Лонг Айланд.
Петдесет минути по-късно самолетът по полет 427 на Пан Ам излетя. В десет часа сутринта местно време кацна на летище Каструп в Копенхаген, където един рус мъж с швейцарски паспорт на името на хер Рош взе пакета и го отнесе в багажното отделение на Аерофлот. Каза няколко думи на мъжа зад бюрото, който отвори вратата и го въведе отзад.
След два часа пакетът отлетя с полет 099 на Аерофлот за Москва. Приземи се там след три часа и петдесет минути, където го поеха двама мъже, които се приближиха до самолета в закрита лимузина ЗИС. След по-малко от половин час пакетът лежеше върху едно бюро в сградата на площад „Дзержински“, над чийто вход беше изписано: „Комитет Госсударственой Безопасности“.